Възрастният мъж погледна нагоре към Еди — нямаше как да не погледне нагоре, тъй като младият стрелец бе по-висок от него — и в този миг Сузана зърна нещо едновременно смайващо и страховито — очите на Тед сякаш се тресяха в орбитите си. Секунда по-късно си даде сметка, че това не беше точно така — просто зениците на мъжа се разширяваха и свиваха със свръхестествена бързина. Сякаш не можеха да решат дали в помещението е тъмно или светло.
— Това, през което ще преминем, изобщо не е врата — заговори беловласият мъж, — поне не и от тези, с които сте свикнали. Трябва да ми повярваш, млади човече. Изслушайте ме.
Възцари се тишина, нарушена единствено от ръмженето на приближаващи се двигатели.
— Това е Невестулката — каза им Тед. — С него има поне пет-шест тахийна. Ако ни мярнат тук, е почти сто процента сигурно, че Динк и Стаили ще умрат. Не трябва да ни хващат, а само да ни мярнат. В момента рискуваме живота си за вас. Това не е някаква игра, затова спрете да ми задавате въпроси и ме последвайте!
— Ще го направим — рече Роланд. — И ще си мислим за Малката игла.
— Стийк-Тет — добави Сузана.
Няма да ви прилошее отново — заяви Динки. — Обещавам ви.
— Дано — въздъхна Джейк.
— Дано — изджавка Ко.
Станли — третият член на задругата на Тед — продължаваше да си държи устата затворена.
ЧЕТИРИ
Това беше просто някакъв си килер — тесен и плесенясал. Старото червено сако имаше медна пластинка на гърдите, на която пишеше „ДИРЕКТОР КОЛЕТНА СЛУЖБА“. Стаили ги поведе към задната част, където нямаше нищо друго освен гола стена. Някой бутна една от закачалките, тя се блъсна в другите и те задрънчаха. Джейк трябваше да внимава къде стъпва, за да не смачка Ко. Момчето бе предразположено към клаустрофобия и сега усети как подпухналите пръсти на Човека-паника се плъзгат по шията му. Оризиите прозвънваха приглушено в платнената торба. Седем души и един рунтавелко да се натъпчат в един запустял килер? Това беше абсолютна лудост.
Ръмженето на двигателите се бе усилило — явно онзи, когото наричаха Пора, щеше да пристигне всеки момент.
— Хванете се за ръце — прошепна Тед. — И се концентрирайте.
— Стийк-тет — повтори Сузана, ала в гласа й се долавяше колебание.
— Малката иг… — започна Еди и замлъкна. Голата стена в отсрещния край на помещението беше изчезнала. На мястото й се виждаше полянка с камара скални блокове от едната страна и стръмен, обрасъл с шубраци склон от другата. Джейк бе готов да се обзаложи, че това е прословутият Стийк-тет, и ако имаше начин да се измъкнат от тази ужасна теснотия, то нека го направят по-бързо, по дяволите!
Станли нададе приглушен стон плод на усилие, болка или двете. Очите на мъжа бяха затворени и изпод клепачите му бликаха сълзи.
— Сега — каза Тед. — Пренеси ни, Станли! — След което се обърна към останалите: — А вие му помогнете, ако можете! Помогнете му, в името на бащите си!
Джейк се помъчи да си представи скалистото възвишение, което беловласият мъж им бе посочил, и направи крачка напред, държейки ръката на Роланд пред себе си и тази на Сузана зад гърба си. Почувства полъха на студения вятър, галещ изпотената му кожа, и стъпалото му докосна склона на Стийк-тет в Тъндърклап, докато в главата му кръжаха мисли за Клайв Луис и изумителния дрешник, който те пренася в Нарния.
ПЕТ
Ала не отидоха в Нарния.
На скалистия склон беше доста студено и не след дълго Джейк вече зъзнеше от студ. Когато хвърли поглед през рамо, не видя и помен от портала, благодарение на който се бяха озовали тук. Миришеше на нещо парливо и недотам приятно като керосин. По-надолу по склона имаше малка пещера (всъщност не по-голяма от килера) и Тед донесе оттам пакет одеяла и манерка, пълна с остра на вкус вода. Джейк и Роланд се загърнаха в единични одеяла, докато Еди взе две, след което прегърна жена си и двамата се увиха с тях. Момчето, което се опитваше с всички сили да попречи на зъбите си да затракат от студ (то знаеше много добре, че започнат ли веднъж, няма спиране), им завидя заради допълнителната топлина, на която се наслаждаваха.