Ръцете му трепереха. Сви пръсти и върху клавишите останаха само показалците. Старк явно пишеше на машина точно както Тад: търсеше всяка буква и натискаше клавиша с показалец. Това можеше да се очаква. Та нали Старк изобщо не обичаше да пише на машина? Като местеше пръстите си по клавишите, Тад изпитваше тъпа болка, но нищо повече. Печаташе бавно, но не му отне много, за да напише съобщението. То бе смразяващо кратко. Лентата се завъртя и на листа се появиха пет думи изписани с главни букви:
ПОЗНАЙ ОТКЪДЕ СЕ ОБАДИХ, ТАД.
Светът сякаш изведнъж дойде на фокус. Никога не бе изпитвал такава паника, такъв ужас. Господи, разбира се, беше толкова ясно.
Копелето се обажда от къщи! Лиз и бебетата са в ръцете му!
Тад започна да се изправя от стола, без да знае къде възнамерява да отиде. Дори не съзнаваше, че се изправя, докато пареща болка не прониза ръката му, както припламва горяща факла, хвърлена във въздуха. Устните му се отдръпнаха от стиснатите зъби. Тад простена тихо. Отпусна се на стола пред машината и преди да осъзнае какво става, пръстите му отново бяха върху клавишите и удряха по тях.
Този път се появиха седем думи:
АКО КАЖЕШ НА НЯКОГО, ТЕ СА МЪРТВИ.
Тад се загледа глупаво в думите. Щом напечата последната буква, всичко свърши неочаквано. Сякаш Тад бе лампа и някой бе издърпал шнура от контакта. Болката изчезна. Сърбежът също. Нямаше го и отвратителното усещане, че някой го следи.
И птиците ги нямаше. Неопределеното чувство на нереалност го нямаше. И Старк го нямаше.
Но Старк не бе изчезнал съвсем, нали? Не, Старк стоеше вкъщи, докато Тад отсъстваше. Двама от щатската полиция трябваше да пазят къщата, но това не променяше нещата. Тад се бе оказал кръгъл глупак, щом бе повярвал, че двама полицаи могат да спрат Старк. Цял взвод червени барети не можеха да го спрат. Джордж Старк не беше човек. Той беше като нацистки танк, който само донякъде прилича на човек.
— Какво става? — прозвуча гласът на Харисън зад гърба на Тад.
Тад подскочи, сякаш някой бе боднал с игличка врата му… Спомни си за Фредерик Клоусън. Фредерик Клоусън се навря там където не му беше работата… и извърши самоубийство като се раздрънка.
АКО КАЖЕШ НА НЯКОГО, ТЕ СА МЪРТВИ.
Написаното на листа щеше да му извади очите.
Той протегна ръка, издърпа листа и го смачка. Направи това без да е видял колко близо стои Харисън. Да се обръща би било грешка. Опитваше се да се държи непринудено. Чувстваше, че откача. Чакаше Харисън да го попита какво е написал и защо бърза толкова да извади листа от пишещата машина. Но тъй като Харисън мълчеше, Тад каза:
— Мисля, че свърших. По дяволите бележката. Ще върна папките преди мисис Фентън да е забелязала, че ги няма. — Това поне, беше вярно… освен ако Алтия не го гледаше от рая. Тад се изправи, молейки се да не му се подгънат краката и да не се строполи обратно на стола. С облекчение видя, че Харисън стои на вратата и изобщо не го гледа. Само преди секунда Тад можеше да се закълне, че Харисън му диша във врата, ала той хрупкаше бисквита и гледаше през прозореца студентите, които се шляеха из двора.
— Брей, животът наистина е замрял тук — каза полицаят.
„И семейството ми може да е мъртво, преди да се прибера.“
— Хайде да тръгваме — каза Тад.
— Съгласен съм.
Тад понечи да тръгне. Харисън го погледна изненадано.
— А така. Значи може и да има нещо вярно във вицовете за разсеяният професор.
Тад премигна нервно, после сведе поглед и видя, че още държи смачкания лист в ръката си. Хвърли го към кошчето, но разтрепераната му ръка му изневери. Листът се удари в ръба и падна на земята. Преди да успее да се наведе и да го сграбчи, Харисън се приближи, взе топката хартия и започна да я подхвърля от едната си ръка в другата.
— Ще си тръгнете без папките, за които дойдохте? — попита той и посочи папките, привързани с червен ластик на бюрото до пишещата машина. След това продължи да подхвърля топчето хартия с думите на Старк от лявата в дясната ръка и от дясната в лявата. Тад следеше с поглед подскачащата топка. На едно място ясно се виждаха буквите: АЖЕШ НА НЯКОГО, ТЕ СА МЪР
— О, да. Папките. Благодаря.
Тад взе папките и почти ги изпусна. Сега Харисън ще изглади листа. Ще направи това и въпреки че Старк не ги гледаше точно в този момент, поне Тад така мислеше, той скоро щеше да провери какво става. И тогава щеше да разбере. А когато Старк научеше, щеше да направи нещо неописуемо на Лиз и на бебетата.