Всъщност беше абсолютно сигурен.
За любовта няма прегради.
3.
Чатертън вдигна крак, за да изгаси цигарата в подметката на обувката си. Възнамеряваше после да изхвърли угарката в пепелника в колата. Щатската полиция на Мейн не си позволяваше да замърсява частните пътища на своите данъкоплатци. Когато вдигна поглед, видя мъжа с одраната на лицето кожа да тътри крака по алеята. Мъжът бавно махаше с ръка за помощ към Чатертън и Джак Едингс. Другата му ръка беше свита зад гърба и изглеждаше като да е счупена.
Чатертън за малко да получи удар.
— Джак! — изкрещя той и Едингс се обърна и зяпна.
— помогнете ми… — каза дрезгаво обезобразеният. Чатертън и Едингс се втурнаха към него.
Ако бяха останали живи, щяха да разкажат на колегите си какво си бяха помислили в този момент. Този човек или бе катастрофирал, или бе обгорен от взрива на газ, или може би бе попаднал в някоя от ония жестоки селскостопански машини, които от време на време решават да заклещят и накълцат собствениците си със своите шипове, остриета или жестоко въртящи се спици.
Можеха да разкажат за това на колегите си, но в онзи момент те всъщност не мислеха за нищо. Ужасът бе изтрил всяка мисъл от съзнанието им. Лявата половина от лицето на мъжа направо кипеше, сякаш след като кожата бе свалена, някой бе полял оголеното месо със силно концентрирана карболова киселина. Някаква лепкава, невъобразима течност се стичаше по изпъкналите места и по черните пукнатини, а на места се разливаше като придошла река на отвратителни струи.
Те не мислеха. Просто реагираха.
Това му беше хубавото на номера с белия бастун.
— помогнете ми…
Старк уж се препъна и политна напред. Чатертън извика нещо неразбираемо на колегата си и протегна ръка, за да задържи ранения мъж преди да се е строполил. Старк хвана в примка врата на полицая с дясната си ръка, а лявата протегна нагоре. В нея беше изненадата: сгъваем бръснач със седефена дръжка. Острието блесна ослепително във влажния въздух. Старк замахна и го заби в дясното око на Чатертън. Чу се ясно изпукване. Чатертън изкрещя и притисна ръка към лицето си. Старк го сграбчи за косата, издърпа главата му назад и преряза гърлото му. Кръвта бликна от мускулестия му врат като червен гейзер. Всичко това отне само четири секунди.
— Какво? — попита Едингс тихо, с неуместно натъртване. Той стоеше, като ударен с мокър парцал на около две стъпки зад Чатертън и Старк. — Какво?
Едната му ръка висеше току до приклада на револвера му, но и с един бегъл поглед само Старк се увери, че тоя не знаеше, че пистолетът му е под ръка, точно както не знаеше и колко е населението на Мозамбик. Очите на Едингс щяха да изхвръкнат от орбитите си. Не разбираше кой стои пред него и чия беше кръвта. „Не, не е така — помисли си Старк. — Той видя как прерязах гърлото на другото ченге, но мисли, че кръвта е моя защото половината от кожата на лицето ми липсва. Но не е и точно така. Кръвта трябва да е моя, защото те двамата са полицаи. А полицаите са винаги героите във филмите.“
— Я, подръж за малко, ако можеш? — каза Старк и блъсна полумъртвото тяло на Чатертън върху Едингс.
Едингс нададе пронизителен писък. Опита се да отстъпи встрани, но беше късно. Стокилограмовият, умиращ бик Том Чатертън се стовари върху него и Едингс политна назад към колата. Гореща кръв се стече върху извърнатото му нагоре лице като вода от счупен душ. Той изкрещя и отблъсна тялото. То се завъртя бавно и с последни сили Чатертън посегна слепешката към колата. Лявата му ръка се удари в покрива на колата и остави размазана, кървава следа. С дясната ръка хвана антената и я прекърши. Падна на асфалта, държейки отчупената антена пред единственото си око. Приличаше на учен хванал особено рядък екземпляр, който не би захвърлил дори и при най-екстремни условия.
Едингс видя размазания образ на обезобразения, който се приближаваше към него приведен и се опита да отстъпи. Блъсна се в колата.
Старк замахна нагоре, разпори бежовия униформен панталон на Едингс при чатала и разцепи мъдната торбичка. Бръсначът се плъзна обратно нагоре сякаш плътта бе масло. Тестикулите на Едингс, изневиделица освободени от торбичката, увиснаха към вътрешната страна на бедрата му като тежките пискюли на усуканите шнурове на завеси. Кръвта напои плата покрай ципа. За момент Едингс имаше чувството, че някой е изпуснал сладолед върху топките му… но после го връхлетя пареща и хапеща болка. Той изкрещя.