Старк замахна с дяволска бързина към врата на Едингс, но Едингс някак си успя да вдигне ръка и бръсначът само разцепи на две дланта му. Едингс се опита да се извърти наляво и така откри дясната страна на врата си.
Голото, бледосребристо на замъглената дневна светлина острие отново изсвистя във въздуха и този път попадна точно в целта. Едингс падна на колене, с ръце между краката. Бежовият му панталон бе почервенял от кръв чак до коленете. Главата му клюмна напред и сега той приличаше на човек принесен в жертва на езическите богове.
— Приятен ден, мръснико — рече Старк, сякаш слагаше край на разговора им. Наведе се над Едингс, хвана косата му, изви главата му назад, откривайки шията му за последния удар.
4.
Старк отвори задната врата на колата, хвана Едингс за яката на ризата му и за окървавения панталон и го метна вътре като торба картофи. После направи същото и с Чатертън, който сигурно тежеше към сто и петнадесет килограма заедно със служебния колан и с пистолета. Но Старк го вдигна сякаш бе перце. Затръшна вратата и погледна с нетърпеливо любопитство към къщата.
От нея не идваше никакъв звук. Чуваха се единствено щурците във високата трева до пътя и тихото „фъш-фъш“ от въртенето на пръскачките. Към тези звуци сега се прибави и шума от приближаващ се камион с цистерна. Премина с тътен с шестдесет мили в час. Старк се сепна, наведе се до колата, когато видя, че камионът намалява скорост и стоповете му светнаха за секунда. Той се изхили, когато камионът отново засили и се скри зад следващия хълм. Шофьорът явно бе забелязал полицейската кола паркирана до шосето, бе видял с каква скорост кара и си бе помислил, че има скрит радар. Съвсем естествено. Беше се разтревожил излишно. Този радар бе престанал да работи завинаги.
Имаше доста кръв по алеята, ала локвата кръв върху асфалта приличаше на разлята вода… стига да не се приближеше някой съвсем близо до нея. Така, че това беше добре. А дори и да не беше, нямаше какво да се прави.
Старк сгъна бръснача, стисна го в лепкавата си ръка и отиде до предния вход. Не видя нито мъртвите врабчета на земята, нито пък живите, накацали по покрива на къщата и по ябълковото дърво до гаража, които го наблюдаваха безшумно.
След около една-две минути Лиз Бомънт слезе долу, все още сънена, за да отвори вратата.
Тя не изпищя. Писъкът спря в гърлото й. Когато отвори вратата, лицето без кожа срещу нея, спря дъха й, замрази го, сподави вика й, зарови го жив. За разлика от Тад, тя не помнеше някога да е сънувала Джордж Старк, но може и да е имало такива сънища дълбоко в необятното й подсъзнание, защото това ужасяващо, едновременно ухилено и гневно лице, бе нещо очаквано.
— Хей маце, искаш ли да си купиш пиленце? — попита Старк през мрежестата врата. Захили се, откривайки зъбите си. Макар да бяха много, повечето от тях вече бяха мъртви. Очите зад очилата приличаха на две големи, черни дупки. Нещо лепкаво се стичаше по бузите и брадата му и капеше върху предпазната жилетка, в която бе облечен.
Тя се опита със закъснение да затвори вратата. Старк разкъса с юмрук мрежата и с трясък отвори вратата. Лиз се запрепъва назад, опитвайки се да извика. Но не можеше. Сякаш някой я бе стиснал за гърлото.
Старк влезе и затвори вратата.
Лиз го гледаше как бавно се приближава към нея. Приличаше на възкръснало, изгнило плашило. Най-отвратителна бе усмивката му, защото лявата част от горната му устна не бе просто разложила се или разлагаща се, а направо изгризана. Тя виждаше почернелите му зъби и дупките оставени от тези, които вече бяха паднали.
Той протегна облечените си в ръкавици ръце към нея.
— Здравей, Бет — каза той, хилейки се отвратително. — Извинявай, че нахълтвам така, но минавах оттука и реших да се отбия. Аз съм Джордж Старк и за мен е удоволствие да се запозная с тебе. Мисля, че удоволствието е много по-голямо, отколкото можеш да си представиш.
Той докосна с пръст брадата й… и я погали. Плътта под черната кожа на ръкавицата бе някак пореста, сякаш всеки момент щеше да се разкъса. В този миг тя се сети за бебетата, които спяха горе и вцепенението я напусна. Тя се обърна и побягна към кухнята. Главата й бучеше, но в обърканото си съзнание, тя си представи как сграбчва един нож от плота и го забива в това гадно подобие на лице. Тя чу как той я последва, бърз като вятъра.