— Не се безпокой. Няма да те кълцам. Та ти си малката ми, добра помощничка, нали? Хайде, ела.
Силната му, отвратително мека ръка отново обхвана китката й. Лиз се опита да я издърпа, но Старк я хвана още по-здраво. Тя веднага престана да се дърпа и се остави той да я води.
— Така е добре — рече той.
Отведе я в хола, а тя седна на канапето и обхвана с ръце коленете си. Старк й хвърли бърз поглед, кимна утвърдително и насочи цялото си внимание към телефона. Когато установи, че няма алармена сигнализация към него, а това беше истинска немарливост, той преряза жиците, поставени от полицията. Едната беше свързвана към подслушващото устройство, а другата — към задействащия се от човешки глас магнитофон в мазето.
— Знаеш как да се държиш и това е изключително важно — каза Старк към сведената глава на Лиз. — Слушай сега. Ще намеря номера на Роули Дилесипс и ще си по-бъбрим малко с Тад. А докато аз говоря, ти ще се качиш горе и ще събереш каквито там парцалки и джаджи ще трябват за бебетата на вилата. Когато свършиш с багажа, събуждаш ги и ги донасяш тук долу.
— Откъде знаеш, че те…
Той се усмихна на нейната изненада.
— О, аз знам разписанието им, може би дори по-добре от тебе. Събуди ги, Бет, приготви ги и ги донеси тук. Знам разположението на къщата, така добре, както и разписанието им, така че ако се опиташ да бягаш, миличка, ще знам. Няма нужда да ги обличаш. Просто събери нещата, които ще ти трябват и ги донеси тук само по пеленки. Можеш да ги облечеш по-късно, когато поемем по веселия път.
— Към Касъл Рок? Искаш да отидеш в Касъл Рок?
— Ъхъ. Но няма защо да мислиш за това сега. Мисли само, че ако се забавиш повече от десет минути по моя часовник, ще трябва да се кача горе и да проверя какво правиш. — Той я изгледа смразяващо. От очилата очите му под белещата се, сълзяща кожа на челото, приличаха на тъмните дупки на черепа. — Ще дойда със запалена горелка и готов за действие. Разбираш, нали?
— Аз… да.
— Преди всичко, Бет, трябва да запомниш едно нещо. Ако ми съдействаш, нищо няма да ти се случи. Нито на теб, нито на децата ти — той отново се усмихна. — За такава добра майка като тебе, предполагам, че второто е много по-важно за тебе. Просто искам да не се опитваш да ме изиграеш. Двете ченгета отвън на задната седалка на своята смотана кола сега събират мухите, защото имаха нещастието да се изправят на железопътната линия, точно когато пристигаше моя влак. В Ню Йорк има още няколко мъртви ченгета, които имаха същия лош късмет… както вече знаеш. Единственият начин да помогнеш на себе си, на децата си и на Тад, защото ако той прави това, което искам от него, нищо няма да му се случи, е да не разсъждаваш и да ми съдействаш. Разбра ли?
— Да — прегракнало отвърна тя.
— Може да ти дойде някоя идея. Знам, че това може да се случи на човек, който е притиснат до стената. Но ако ти хрумне нещо, веднага го забрави. Макар че не изглеждам страхотно, чувам идеално. Ако се опиташ да отвориш някой прозорец, ще чуя. Ако се опиташ да отвориш мрежата на някоя врата и това ще го чуя. Бети, аз съм човек, който може да чуе песента на ангелите в рая и писъците на дяволите в дълбините на ада. Така че, трябва да решиш дали си заслужава да поемаш някакъв риск. Ти си умна жена. Мисля, че ще вземеш правилното решение. Размърдай се, момичето ми. Хайде.
Той погледна към часовника си, за да отмери времето. Лиз се втурна към стълбите. Краката й се подкосяваха.
6.
Тя го чу да казва нещо по телефона. След дълга пауза пак започна да говори. Гласът му се промени. Тя не знаеше с кого бе говорил в началото, може би с Роули Дилесипс, но сега знаеше със сигурност, че говори с Тад. Не можеше да чуе точно какво казваше Старк, а и не смееше да вдигне слушалката на апарата в спалнята, но беше сигурна, че е Тад. Все едно нямаше време за подслушване. Той я бе попитал дали тя би поела риска да се опита да го изиграе. Не искаше да поема такъв риск.
Тя напъха пелени в една чанта, а дрехи — в един куфар. Набута кремовете, пудрата против подсичане, безопасните игли и всички останали дреболии в една чанта с дръжка през рамо.
Разговорът долу бе приключил. Тъкмо щеше да събуди близнаците, когато той я извика:
— Бет! Хайде!
— Идвам! — тя вдигна Уенди, която се разплака сънено.
— Искам да слезеш. Очаквам телефонен разговор и ти ще ми послужиш като звуков фон.
Тя почти не чу последните му думи. Погледът й попадна на кутийката с безопасните игли на плота за пелени.
А точно до кутийката имаше лъскава шивашка ножица.
Тя постави Уенди обратно в леглото й, хвърли бърз поглед към вратата и се втурна към плота. Взе ножицата и две безопасни. Постави безопасните в устата си, сякаш правеше проба на рокля и откопча полата си. Закачи за пликчетата си ножицата с безопасните и закопча полата си. Полата й се издуваше леко там където беше ръкохватката на ножицата и безопасните игли. Обикновеният мъж едва ли би го забелязал, ала Джордж Старк не бе обикновен човек. Тя издърпа блузата върху полата си. Така беше по-добре.