Реши отново да се обади на Роули. Бе преполовил пътя до сградата от сглобяеми плоскости, когато един прашен „Фолксваген“ спря на паркинга. Тад веднага го позна и се втурна към него. Мисълта за тревогата на Роули относно застрахователната компания дори успя да го развесели за момент. На Тад му се струваше, че може да купи колата и да плати за всички евентуални повреди с парите само от една каса върнати бутилки от сода.
Роули паркира до сградата и слезе от колата. Тад забеляза с известна изненада, че пурата му бе запалена и от нея се издигаха облаци дим, който щеше да е особено задушлив в затворено помещение.
— Не бива да пушиш, Роули — беше първото нещо на езика му.
— А ти не бива да бягаш — отвърна със сериозен тон Роули.
Те се спогледаха и избухнаха в смях.
— Как ще се прибереш? — попита Тад. Сега, когато не му оставаше нищо друго освен да се качи в малката кола на Роули и да се отправи по дългия, криволичещ път към Касъл Рок, му идваха наум само такива несвързани реплики, с които да поддържа някак разговора.
— Сигурно ще си повикам такси — отвърна Роули. Той огледа бляскащите на слънцето стари коли, които се издигаха на купчини. — Сигурно често идват тук да приберат приятелчетата, които са си изпели песента.
— Нека да ти дам пет долара…
Тад извади портмонето си от задния джоб, но Роули махна с ръка.
— За един даскал по английски, и то през лятото, съм направо фрашкан с пари — рече той. — Ами че трябва да имам повече от четиридесет долара в джоба. Цяло чудо е, че Били ме оставя да се шляя без телохранител — Роули засмука пурата си с огромно удоволствие, после я извади от устата си и се усмихна на Тад. — Но ще поискам фактура от таксиджията и ще ти я представя, когато му дойде времето, Тад, не се притеснявай.
— Бях започнал да си мисля, че изобщо няма да дойдеш.
— Отбих се в едно евтино магазинче. Купих някои неща, от които сметнах, че може да имаш нужда, Тадеус. — Роули се напъха в колата, която бе определено наклонена наляво (явно ресорът бе счупен или скоро щеше да се счупи). След известно тършуване из колата, придружено от мърморене под носа и безспирно димене с пурата, Роули най-сетне измъкна някакъв книжен плик и го подаде на Тад. В него Тад видя слънчеви очила и бейзболна шапка с надписа на бостънския отбор Ред Сокс, която щеше да скрие донякъде лицето му. Той погледна Роули трогнат.
— Благодаря ти, Роули.
Роули махна с ръка. Погледна го дяволито, усмихвайки се едва забележимо.
— Може би аз съм този, който трябва да ти благодари — каза той. — От десет месеца си търся оправдание да запаля пак тая стара миризливка. От време на време се случваха разни работи, например разводът на сина ми или нощта когато загубих петдесет долара на покер у Том Каръл. Обаче тия събития не бяха достатъчно… катастрофални.
— Сега сме изправени пред истинска катастрофа — рече Тад, потрепервайки. Погледна часовника си. Наближаваше един. Старк имаше поне час преднина пред него. — Трябва да тръгвам, Роули.
— Да. Работата е спешна, нали?
— Страхувам се, че да.
— Нося ти още нещо. Пъхнах го в джоба на сакото си, за да не го изгубя. Не съм го купувал от магазинчето. Намерих го в бюрото си.
Роули започна да пребърква методично джобовете на старото си карирано сако, което носеше и зиме, и лете.
— Ако светне червената лампичка, отбий се някъде да й изсипеш в гърлото малко от сапфиреното гориво — каза той, като продължаваше да бърка в джобовете си. — Това дето е специално преработено. О ето го! Вече си мислех, че все пак съм го забравил на бюрото си.
Той извади от джоба си парче издраскано дърво с цилиндрична форма. Беше кухо, а на дължина — колкото показалеца на Тад. От едната страна бе издълбан малък прорез. Изглеждаше доста старо.
— Какво е това? — попита Тад, когато Роули му го подаде. Но той вече знаеше отговора на този въпрос и почувства, как още един гранитен блок идва на мястото си в тази незнайна постройка, която бе почнал да гради.
— Това е свирка за птици — рече Роули, наблюдавайки внимателно Тад над димящия край на пурата си. — Искам да я вземеш, ако мислиш, че ще ти свърши някаква работа.
— Благодаря ти — каза Тад и прибра свирката в джоба на ризата си. Ръката му потреперваше леко. — Може да ми потрябва.
Очите на Роули под рошавите му вежди се разшириха. Той извади пурата от устата си.