— Да. Но трябва да ме оставите да разказвам, така както аз си знам, шерифе. — Алън пак долови непреднамереното високомерие в гласа му.
— Добре.
Най-накрая получи припадък. Всичките проблеми били предизвикани от малка по обем маса в предната част на мозъка му. Оперирахме, мислейки, че е тумор. Оказа се, че туморът е всъщност близнакът на Тад Бомънт.
— КАКВО?
— Да, точно така — каза Притчърд. Сякаш неподправеното изумление в гласа на Алън му достави удоволствие. — Това понякога се случва. Единият от близнаците се поглъща в утробата, а в много редки случаи „поглъщането“ не е цялостно. В този случай необичайно беше разположението на остатъчната тъкан, а също и това, че тя бе започнала да се развива. Обикновено тази тъкан не се развива. Смятам, че проблемът на Тад бе свързан с ранното настъпване на пубертета.
— Чакайте — каза Алън. — Чакайте малко. — Бе срещал израза „да ти се вземе акъла“ от нещо в книгите, но самият той за първи път изпитваше нещо подобно. — Нима искате да кажете, че Тад е имал близнак и че той… някак… е изял собствения си брат?
— Или сестра — отвърна Притчърд. — Но предполагам, че е бил брат, защото поглъщането се среща много по-рядко в случаите с разнополовите близнаци. Според статистиката това се случва най-често с еднояйчните, но този извод не е абсолютно потвърден от фактите. Все пак аз също съм склонен да мисля така. А тъй като еднояйчните близнаци са винаги от един и същи пол, отговорът на въпроса ви е положителен. Смятам, че ембрионът Тад Бомънт навремето е изял своя брат в утробата на майка им.
— Господи — промълви Алън глухо. Не си спомняше да е чувал някога нещо по-странно и по-отвратително.
— Имам чувството, че това ви отвращава — рече с весел глас Притчърд. — Но ако погледнете нещата от правилната гледна точка, това чувство ще изчезне. Не говорим за Каин, който се изправил срещу Авел и го убил с камък. Не става въпрос за убийство в нашия случай, а за биологически закон, който не познаваме. Може би за някакъв погрешен сигнал, даден от ендокринната система на майката. Всъщност не става дума дори за ембриони, за да бъдем съвсем точни. Процесът на поглъщане по всяка вероятност се извършва, още докато в утробата на майката има само струпване на тъкани, които дори и не напомнят на човек. Ако искате наречете това струпване от тъкани амфибия — земноводно животно. И единият от тях, по-големият, по-силният, просто обхваща по-слабия, обгръща го… и се слива с него.
— Все едно говорите за някакви противни насекоми — измърмори Алън.
— Така ли? Може и да е така донякъде. Във всеки случай, сливането не е било извършено докрай. Част от другия близнак е запазила своята самостоятелност. И тази несвойствена тъкан, не знам как другояче да я нарека, се сраснала с тази тъкан, от която впоследствие се развил мозъкът на Тадеус Бомънт. И поради някаква причина, тя се активизирала малко след като момчето навършило единадесет. И започнала да се развива. Обаче в хотела нямало свободно място. Следователно се наложи да бъде отстранена като брадавица. Което и направихме, абсолютно успешно.
— Като брадавица — повтори Алън, отвратен, но и безкрайно впечатлен.
В съзнанието му се въртяха всякакви мисли. Това бяха мрачни мисли, мрачни като камбанарията на изоставена църква, из която летят прилепи. Една от тях беше съвсем свързана: „В него има двама души. Винаги са съжителствали двама. Това важи за всеки мъж или жена, който си изкарва прехраната с писането на измислици. Единият съществува в нормалния, реален свят, а другият е създателят на измислените светове. Двама са. Поне двама.“
— Никога няма да мога да забравя такъв необикновен случай — каза Притчърд. — Но и нещо друго се случи преди момчето да се събуди от упойката, което беше може би още по-необичайно. За това си мисля и до ден днешен.
— Какво се случи?
— Момчето чуваше цвърченето на птици преди всяко главоболие. В това няма нищо необичайно. То е описано в случаите на епилепсия и мозъчен тумор. Нарича се синдром на сетивни предвестници. Ала скоро след операцията имаше странен инцидент в болницата и то с истински птици. Всъщност „Бергенфийлд Каунти Хоспитал“ беше направо нападната от врабчета.
— Какво искате да кажете?
— Звучи невероятно, нали? — Притчърд звучеше доволен от себе си. — Не бих споменал за това, но случаят е описан. Дори отпечатаха статия на първа страница на вестник „Куриер“ в Бергенфийлд, придружена със снимка. Малко след два часа на 28 октомври хиляда деветстотин и шестдесета огромно ято врабчета връхлетя върху дясното крило на болницата. По онова време там беше „Интензивното отделение“ и в него естествено се намираше Тад Бомънт след претърпяната операция. Бяха счупени много прозорци. Хората, които отговаряха за поддържането на сградата, събраха над триста мъртви врабчета след инцидента. В статията се цитираше мнението на специалист орнитолог, доколкото си спомням, който изтъкваше, че западната част на сградата е остъклена в по-голямата си част и изказа хипотезата, че птиците вероятно са били привлечени от ярката светлина на отразената слънчева светлина.