Лиз отиде в банята. Той застана на вратата с гръб към нея, както бе обещал, наблюдавайки близнаците. Тя вдигна полата си, свали пликчетата си и седна на тоалетната чиния, молейки се той да удържи на думата си. Нямаше да умре, ако той се обърнеше и я видеше седнала на тоалетната… обаче ако забележеше ножицата закачена за бельото й, можеше и да не остане жива.
И този път както винаги, когато бързаше, не можеше да се отпусне. „Хайде, хайде — помисли си тя със смесица от страх и раздразнение. — Какво ти става, да не би да си мислиш, че ще натрупаш лихви като задържаш урината.“
Най-накрая.
— Обаче на излизане от обора — продължаваше да разказва Старк — Машин запалва бензина, който са изсипали в канавката още през нощта. Това ще е страхотно, нали? Ще изглежда чудесно на филм, Бет. Кретените, които правят филми си умират за огън.
Тя се изтри с тоалетна хартия и вдигна пликчетата си много внимателно. Заоправя дрехите си, без да откъсва поглед от Старк, молейки се той да не се извърне. Молбата й бе чута. Той бе изцяло погълнат от романа.
— Уестърман и Джак Рейнджли се втурват обратно вътре, с намерението да изкарат колата и да минат с нея през огъня. Обаче Елингтън се паникьосва и…
Той внезапно млъкна. Наведе глава на една страна. След това се обърна към нея, тъкмо когато си оправяше полата.
— Излизай — каза с рязък тон. Доброто му настроение се беше изпарило. — Веднага излизай оттам.
— Какво…
Той сграбчи ръката й грубо и я издърпа в спалнята. След това се върна в банята и отвори аптечката.
— Имаме си компания, а е прекалено рано, за да е Тад.
— Не раз…
— Мотор на кола — обясни кратко той. — Мощна кола. Може да е полицейска. Не я ли чуваш?
Старк затвори шкафчето и издърпа чекмеджето от дясната страна на мивката. Намери лейкопласт на руло. Тя му каза, че не е чула нищо, което си беше истината.
— Няма значение. Аз чувам и за двама ни. Ръцете зад гърба.
— Какво ще…
— Млъкни и си сложи ръцете отзад!
Тя изпълни нареждането му и той веднага върза ръцете й. Омота сръчно лейкопласта около китките й, отгоре и отдолу, и го стегна здраво.
— Току-що моторът угасна — каза той. — Може би на около четвърт миля оттук. Някой се опитва да хитрува.
Стори й се, че чу бръмченето на мотор за миг. Но може би само така си бе въобразила. Знаеше, че изобщо нищо нямаше да чуе, ако не беше напрегнала докрай слуха си. Господи, що за слух имаше този?
— Трябва да отрежа лейкопласта — рече Старк. — Извинявай, че ще ми се наложи да те докосна, Бет. Нямам време за учтивости.
И преди да е осъзнала какво прави, той вече бе пъхнал ръката си под полата й. Само секунда по-късно, вече държеше ножицата. Дори не беше одраскал кожата й с безопасните.
Той я погледна в очите за миг и преряза лейкопласта. Отново му се беше върнало веселото настроение.
— Ти си я забелязал? — попита глупаво тя. — Видял си издутината, значи?
— Ножицата ли? — усмихна се той. — Не съм забелязал издутината. Видях, че е там по очите ти, Скъпа Бети. Още като бяхме в Лъдлоу. Разбрах го още когато слезе от горния етаж.
Той застана на колене пред нея. Това беше едновременно заплашителна и абсурдна поза. Приличаше на мъж, който иска ръката й. Старк погледна към нея.
— Не си мисли да се опитваш да ме изриташ или да правиш нещо друго, Бет. Не съм абсолютно сигурен, но мисля, че това е ченге. Нямам време да си играя с тебе, колкото и да ми се иска. Затова стой кротко.
— Бебетата…
— Ще затворя вратата — каза Старк. — Не са достатъчно високи, за да могат да достигнат дръжката, дори и като се изправят на пръсти. Може да налапат малко прах под леглото, но мисля, че това е най-лошото, което може да им се случи. Ще се върна много скоро.
Сега Старк увиваше лейкопласта плътно около глезените й. Отряза го и се изправи.
— Бъди послушна, Бет — рече той. — Не преставай да мислиш за хубави неща. Иначе ще те накарам да си платиш за това… само че първо ще гледаш как те плащат.
Старк затвори вратата на банята, после на спалнята и изчезна. Изчезна с такава скорост, сякаш опитен магьосник направи трик, с който му помогна да се изпари.
Лиз се сети за двадесет и два калибровата, заключена в бараката с инструментите. Имаше ли куршуми? Беше почти сигурна, че имаше. Половин кутия куршуми за двадесет и две калиброва пушка „Уинчестър“ на по-високата полица.