„Ще го нарека моят комплекс «Уилям Уилсън»“ — помисли си той, преди да заспи. Но когато дойде сутринта, не си заслужаваше да разказва съня си — щеше да е като капак на всичко останало. Затова той не каза нищо и откри, че през целия ден се връща към него отново и отново, разглеждайки го като матов скъпоценен камък.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ЕНДСВЕЙЛ
1.
Рано сутринта в понеделник, преди Лиз да му напомни за това, той си уговори час при доктор Хюм. В медицинския му картон беше отбелязано премахването на тумор през хиляда деветстотин и шестдесета. Той каза на Хюм, че напоследък на два пъти са се появили птичите звуци, които предхождали главоболието му преди поставянето на диагнозата и отстраняването на тумора. Доктор Хюм искаше да знае дали се е появило и главоболието. Тад му отговори, че не е.
Той не спомена за транса, нито за това, което беше написал, нито пък за надписа открит на стената в апартамента на един убит във Вашингтон, окръг Колумбия. Това му се струваше толкова далечно, колкото и сънят от предишната нощ. Всъщност, той установи, че се опитва да забрави цялата работа.
Доктор Хюм, обаче, взе нещата сериозно. Изключително сериозно. Нареди на Тад да отиде в Медицинския център на източен Мейн още същия следобед. Искаше да му направят черепни рентгенови снимки и компютърна, аксиална томография… КАТ сканиране.
И Тад отиде. Седя докато му направят снимките, а след това пъхна главата си в една машина, която приличаше на фабрична сушилня. След петнадесетминутно трещене и дрънчене, машината отново го пусна на свобода… поне засега. Позвъни на Лиз, за да й каже, че резултатите ще бъдат готови към края на седмицата и че сега отива за малко до кабинета си в университета.
— Мисли ли още по въпроса дали да се обадиш на шерифа Пангборн? — попита тя.
— Нека да почакаме да излязат резултатите от изследванията — рече той. — Като ги видим, ще решим какво да правим.
2.
Той беше в кабинета си и разчистваше листата, задръстили през семестъра бюрото и полиците, когато птиците отново започнаха да цвърчат в главата му. Първо чу няколко отделни писукания, към тях се присъединиха и други и скоро в главата му кънтеше оглушителен хор.
Бяло небе — той видя бяло небе прорязано от силуетите на къщи и телефонни стълбове. Врабчетата бяха навсякъде. На всеки покрив, на всяка жица, в очакване на заповед от водача на ятото. А щом я получеха, те щяха да експлодират в небето с шума на хиляди, развявани от бързия вятър, чаршафи.
Тад се запрепъва слепешката към бюрото си, заопипва за стола си, намери го и се строполи в него.
Врабчета.
Врабчета и бялото небе на късна пролет.
Шумът — разбъркана какофония, изпълни главата му. Когато придърпа лист хартия към себе си и започна да пише на него, той изобщо не съзнаваше какво прави. Главата му бе наведена назад, очите му гледаха в тавана без да виждат. Химикалката му се движеше, сякаш от само себе си нагоре и надолу по листа.
В главата му всички птици полетяха — един тъмен облак, който закри бялото мартенско небе в квартала Риджуей на Бергенфийлд, щата Ню Джърси.
3.
Той дойде на себе си по-малко от пет минути, след като в съзнанието му бяха прозвучали първите изолирани писукания. Потеше се обилно и лявата му китка туптеше, но главоболие нямаше. Погледна надолу и видя листа на бюрото си. Това беше формуляр за поръчване на книги от библиотеката по американска литература. Тад се загледа глупаво в това, което беше написано на обратната страна на формуляра.
— Това не значи нищо — прошепна той. Разтривайки слепоочията си с върховете на пръстите си, той чакаше да започне главоболието или да открие някаква връзка между думите надраскани на листа.
Но той не искаше да се случи нито едно от тези две неща… и не се случи. Думите си бяха просто думи, повторени неколкократно. Някои от тях явно идваха от съня му, а останалите бяха несвързани глупости:
СЕСТРИЧКЕ ГЛУПАЦИ ОТНОВО ЛЕТЯТ
СЕСТРИЧКЕ КОТКИТЕ СЕГА СЕСТРИЧКЕ
ТЕЛЕФОН MIR ЗАВИНАГИ ГЛУПАЦИ
СЕСТРИЧКЕ ЕНДСВЕЙЛ СЕСТРИЧКЕ
КОТКИТЕ СВЪРШВА ТУК ДОЛУ
РЕЖА БРЪСНАЧ ТЕЛЕФОН СЕСТРИЧКЕ
ВРАБЧЕТАТА MIR СЕСТРИЧКЕ БРЪСНАЧ
И ЗАВИНАГИ СЕГА И ЗАВИНАГИ
MIR КОТКИТЕ КАЙМА СЕСТРИЧКЕ ВРАБЧЕТА
А главата му беше съвсем наред.
„Този път няма да кажа на Лиз — помисли си той. — Дяволите да ме вземат, ако й кажа. И то не защото се страхувам… макар че се страхувам. Съвсем просто е. Не всички лъжи са лоши. Някои са добронамерени, някои са необходими. А тази е и добронамерена, и необходима.“