Макар че тези мисли преминаха през съзнанието му за около две секунди, стори му се, че беше по-дълго и той се упрекна, задето си играе на Хамлет, докато Мириам Каули може би умира в апартамента си. Героите в романите, поне в романите на Старк, никога не правеха такива паузи, за да размишляват за глупави неща, като например, защо не са си прокарали втора телефонна линия, за да могат да я използват в случаите, когато някоя жена умира в апартамента си в друг щат. Героите в романите никога не губеха време, за да ходят до тоалетната и никога не се оплитаха така в объркани ситуации.
„Животът щеше да е много по-лек, ако всички бяха герои от популярната литература — помисли си той. — Героите от популярната литература винаги успяват да поддържат мислите си в ред, преминавайки безпрепятствено към следващата глава.“
Той се обади на телефонни справки за щата Мейн, но когато телефонистката попита: „На кой град, моля?“, Тад се обърка за момент, защото Касъл Рок беше малко градче, макар и областен център. Тогава си помисли: „Това е паника, Тад. Пълна паника. Трябва да се овладееш. Не трябва да допуснеш да умре Мириам просто защото си се паникьосал.“ Преди да си зададе въпроса защо не трябва да допуска това, а успя да намери и отговора: той самият беше единственият, истински герой, над когото имаше някаква власт и паниката просто не се вместваше в представата за този герой. Поне в представата на Тад.
„Тук долу наричаме това конски фъшкии, Тад. Тук долу го наричаме смля…“
— Сър? — подкани го телефонистката. — Кой град, моля?
„Окей. Овладей се.“
Той си пое дълбоко въздух, стегна се и каза:
— Касъл Сити. — „Господи!“ Затвори очи и със затворени очи каза бавно и ясно. — Извинявайте. Касъл Рок. Искам телефона на шерифа.
Настъпи пауза, след която роботът започна да рецитира телефонния номер. Тад осъзна, че няма нито молив, нито химикалка. Роботът повтори телефона. Тад се напъна с всички сили да го запомни, но той се плъзна по повърхността на съзнанието му и изчезна в тъмнината, без да остави никаква следа.
— Ако имате нужда от допълнителна информация — продължи роботът — моля, почакайте обаждане на оператор…
— Лиз? — каза той умолително. — Химикалка. Нещо за писане.
В бележника й имаше пъхната една химикалка „Бик“ и тя му я подаде. Телефонистката със своя човешки глас беше отново на телефона. Тад й каза, че не бе успял да запише номера. Тя отново призова робота на помощ, който изрецитира номера с насечен, почти женски глас. Тад надраска номера на корицата на една книга, за малко да затвори слушалката, но реши да го чуе още веднъж, за да е сигурен. При повторното слушане установи, че е разместил местата на две от цифрите. О, паниката вземаше връх, това вече беше абсолютно ясно.
Той прекъсна линията. Пот бе избила по цялото му тяло.
— По-спокойно, Тад.
— Ти не я чу — отвърна той мрачно и набра телефонния номер на шерифа.
Телефонът звънна четири пъти преди да се обади някакъв отегчен янки.
— Офисът на шерифа на областта Касъл. На телефона заместник шерифа Риджуик. С какво мога да ви помогна?
— Обажда се Тад Бомънт. Обаждам се от Лъдлоу.
— Така ли? — Не го разпознаха. Което означаваше, че ще трябва да обяснява. Отново паяжини. Името Риджуик му беше слабо познато. Но, разбира се, това беше полицаят, който интервюирал мисис Арсенолт и който открил тялото на Гамаш. Господи, божичко, как може да не познае Тад, след като се предполага, че той е убил стареца, когото Риджуик е открил?
— Шерифът Пангборн беше при мене, за да обсъдим убийството на Гамаш, заместник шерифе. Имам информация по този въпрос, затова е много важно да говоря веднага с него.
— Шерифът не е тук — каза Риджуик, с изключително безразличие към нетърпеливостта на Тад.
— А къде е?
— У дома си е.
— Дайте ми номера, моля.
— О, не знам дали мога да ви го дам, мистър Боуман. — чу Тад невероятният отговор. — Шерифът, искам да кажа Алън, не е имал много свободни дни в последно време, а и жена му нещо не е много добре. Има главоболие.
— Трябва да говоря с него!
— Е — подхвана Риджуик с утешителен тон — явно е, че вие мислите, че трябва. Може би наистина трябва да говорите. Искам да кажа, наистина трябва. Ще ви кажа нещо, мистър Боуман! Защо не ми разкажете на мене и не ме оставите аз да…
— Той дойде да ме арестува за убийството на Хомър Гамаш, заместник шерифе, но се случи нещо и ако не ми дадете телефонния му номер ВЕДНАГА…