Обаче това, което те не можеха да видят бе третото, вътрешно око. Това око, което светеше в тъмната половина на неговото съзнание, тази половина, която тънеше в непрестанен мрак — точно то беше като бог и той беше доволен, че хората не могат да го видят. Ако можеха, той си мислеше, че много от тях щяха да се опитат да му го откраднат. Да, дори и ако трябваше да го издълбаят от мозъка му с тъп нож.
Вглеждайки се в тъмнината, той извика своя образ на Джордж Старк, на истинския Джордж Старк, който с нищо не приличаше на позиращия мъж от снимката по кориците. Тад започна да търси този човек сянка, който през годините се бе сраснал безболезнено с него. Откри го и го показа на Алън Пангборн.
— Той е доста висок, във всеки случай е по-висок от мене, един осемдесет и четири или и пет с ботуши. Има руса коса, подстригана късо. Сини очи. Вижда прекрасно надалече. Преди около пет години започна да носи очила за близко гледане. Предимно за четене и писане.
— Забелязват го не заради височината му, а заради широките му рамене. Не е едър, но е страшно широкоплещест. Сигурно носи ризи номер четиридесет и четири и половина или четиридесет и пет. Той е моя възраст, Алън, но не е започнал да оплешивява или да трупа килограми като мене. Силен е. Така както изглежда сега Шварценегер, след като престана да развива още мускули. Вдига тежести. Може така да си стегне бицепса, че да спука ръкавите на ризата си по шевовете и е много як.
— Роден е в Ню Хампшир. След развода на родителите си се премести с майка си в Оксфорд, Мисисипи, където е отраснала тя. По-голямата част от живота си е прекарал там. Като малък говорил с такъв южняшки акцент, като че ли се е родил в най-затънтената провинция. Много хора са му се подигравали в колежа, не в лицето му, разбира се, не може да се надсмиваш в лицето на човек като него и той упорито работил, за да премахне акцента си. Мисля, че сега може да се долови в говора му, само когато се вбеси, ала този, който го вбеси едва ли ще остане жив след това, за да може да даде показания. Той избухва лесно. Прибягва до насилие. Опасен е. Той всъщност си е стопроцентов психопат.
— Какво… — подхвана Пангборн, но Тад го прекъсна.
— Той има хубав тен, а тъй като русите мъже трудно придобиват тен, това може да послужи за отличителен белег. Големи крака, големи ръце, як врат, широки рамене. Лицето му изглежда така, сякаш някой талантлив скулптор го е издялкал набързо от твърда скала.
— И още нещо. Може би кара черно Торонадо. Не знам от коя година е, но е от по-старите с доста тяга в двигателя. Черно. Може да има регистрационен номер на Мисисипи, но може и да го е сменил — замълча за момент и после продължи. — О, има лепенка на задната броня. На нея пише „жестоко копеле“.
Той отвори очи.
Лиз го гледаше втренчено, по-бледа от всякога.
От другата страна настъпи дълга пауза.
— Алън? Още ли…
— Чакай секунда. Пиша — Настъпи още една по-кратка пауза. — Окей — каза той накрая. — Записах. И след като ми каза всичко това не можеш да ми кажеш кой е тоя тип, каква е връзката ти с него или откъде го познаваш?
— Не знам. Ще се опитам. Но утре. Все едно, името му няма да помогне на никого тази вечер, тъй като той използва чуждо име.
— Джордж Старк.
— Е, може да е дотолкова откачен, че да се нарича Алексис Машин, но не ми се вярва. Да, мисля, че е Старк — Тад се опита да намигне на Лиз. Не смяташе, че обстановката може да се разведри с едно намигане или нещо подобно, но все пак реши да опита. Единственото, което успя бе да премигне и с двете очи като сънлив бухал.
— Значи няма никакъв начин да те придумам да ми кажеш сега, така ли?
— Не, няма. Съжалявам, но е така.
— Добре. Ще ти се обадя щом мога. — И затвори. Просто така, без благодаря, без довиждане. Като си помисли, Тад заключи, че всъщност не заслужаваше да му благодарят.
Той затвори слушалката и отиде при жена си, която седеше подобно на статуя и го гледаше втренчено. Той взе ръцете й, бяха много студени, и й каза:
— Всичко ще се оправи, Лиз. Кълна се.
— Ще му разкажеш ли за транса, когато разговаряш с него утре? И за птиците? Че си чул писукането им като дете и какво е означавало то тогава? И за нещата, които си написал?
— Ще му разкажа всичко — рече Тад. — Какво ще предаде той на полицейските власти… си е негова работа — сви рамене той.