— На вас двамата това може да ви се струва смешно, но не и на мене — каза Лиз. — Тад трябва да е откачил, за да направи такова нещо. Разбира се, полицията сигурно смята, че и двамата сме луди.
— Изобщо не смятат така — отвърна сериозно Алън. — Поне засега, а и дотогава, докато не тръгнете да разправяте небивалиците си.
— А ти, Алън? На тебе ти разказахме небивалиците си, какво мислиш ти?
— Във всеки случай, не мисля, че сте луди. Макар че всичко щеше да е далеч по-лесно, ако мислех така. Изобщо не знам какво става.
— Какво ти каза доктор Хюм? — поиска да разбере Лиз.
— Името на докторът, който оперирал Тад като момче. Казва се Хю Притчърд. Това име говори ли ти нещо, Тад?
Тад се замисли, смръщил вежди. Накрая каза:
— Мисля, че да… но може и да се заблуждавам. Беше доста отдавна.
Уилям гледаше Алън с широко ококорени очи от скута на майка си. Лиз се наведе напред и попита с искрящи очи:
— Какво ти каза Притчърд?
— Нищо. Включи се телефонният му секретар, което ме кара да мисля, че още е жив и това е всичко. Оставих послание за него.
Лиз се облегна на стола, явно разочарована от отговора.
— А моите изследвания? — попита Тад. — Хюм имаше ли вече резултати? Или не ти каза нищо?
— Каза, че като получи резултатите, ти ще си първият, на когото ще ги каже. Доктор Хюм прояви извънредно нежелание да каже каквото и да било на един областен шериф.
— Казва се Джордж Хюм, но може да му сложим прякор Неучтивия — усмихна се Тад.
Алън се намести на стола си.
— Искаш ли нещо за пиене, Алън? — попита Лиз — Бира или пепси?
— Не, благодаря. Нека да се върнем към това, което вярва и не вярва щатската полиция. Не вярват някой от вас да е замесен, но си запазват правото да мислят, че може и да сте. Знаят, че не могат да ти припишат убийствата от снощи и от тази сутрин, Тад. Може би на твоя съучастник — този, който според хипотезата ни, свършил работата с касетофона, но не и на теб. Ти си беше вкъщи.
— А Дарла Гейтс? Момичето, което работеше за финансовия директор — попита тихо Тад.
— Мъртва е. Тялото й е разчленено, както той каза, но преди това е била застреляна в главата, така че не се е мъчила.
— Това е лъжа.
Алън премигна.
— Не се е отървала толкова леко, като имаме предвид какво е направил с Клоусън. В крайна сметка тя беше главният доносник, нали? Клоусън й подхвърлил малко пари, едва ли са били много, имайки предвид финансовото му състояние и тя му издрънкала тайната. Така че не ми разправяй, че я е застрелял, преди да я нареже на парчета и че не е страдала.
— Е добре — каза Алън. — Не е станало така. Искате ли да знаете точно как е станало?
— Не — каза веднага Лиз.
Настъпи потискащо мълчание. Дори и близнаците се спогледаха, а на лицата им сякаш бе изписана сериозна тържественост.
— Нека пак да те попитам? — каза Тад накрая. — Какво смяташ ти? Какво вярваш сега?
— Нямам своя хипотеза. Знам, че не си записал думите на Старк и усилвателят не установи никакъв шум от касетофон, а и ясно се чуваше съобщението по високоговорителя на Пен Стейшън, че влакът „Пилгрим“ за Бостън се намира на трети коловоз. Наистина това съобщение е било направено в два и половина следобед, което съвпада с времето на вашия разговор. Но тази информация не ми е нужна. Ако разговорът е бил записан предварително, ти или Лиз щяхте да ме попитате какви са били резултатите от прослушването с аудио усилвателя, веднага щом ви споменах за това. А вие не ме попитахте.
— И след всичко това, ти все още не ни вярваш, нали? Искам да кажа, раздвоен си дотолкова, че се опитваш да се свържеш с доктор Притчърд, но не можеш да прозреш какво всъщност става, нали? — И в собствените му уши дори, гласът му прозвуча разстроен и изтормозен.
— Той самият каза, че не е Джордж Старк.
— О, да. И беше страшно искрен — засмя се Тад.
— Държиш се така, сякаш това не те изненадва.
— Не ме изненадва. А тебе!
— Откровено казано — да. След всичките му усилия да направи така, че да съвпаднат отпечатъците от пръстите ви и гласовите ви характеристики и…
— Алън, спри за момент — каза Тад.
Алън млъкна и погледна въпросително Тад.
— Тази сутрин ти казах, че мисля, че Старк върши всичко това. Не мой съучастник или някой луд, който е намерил начин да подправя чужди отпечатъци, покрай убийствата и объркването относно самоличността си. Но ти не ми повярва. Сега вярваш ли ми?