— Не, но те чух като влезе. — Тя се усмихна. — Когато поискаш, ти си най-тихият човек на земята, Алън, обаче не можеш да направиш нищо за колата си.
Той я прегърна.
— Искаш ли чай?
— Боже, не, но чаша мляко — да, ако искаш да ми донесеш.
Тя излезе и се върна след минута с млякото.
— Що за човек е мистър Бомънт? Виждала съм го из града, а и жена му е идвала в магазина, но никога не съм разговаряла с него. — Магазинът се казваше „Шев и кройка“ и беше собственост на Поли Чалмърс. Ани бе работила в него четири години на половин ден.
— Харесвам го — каза Алън след кратък размисъл. — Но не беше така в началото. Смятах го за студен тип, но го виждах в едно много трудно положение. Просто е малко… сдържан. Предполагам, че е следствие от работата му.
— Много ми харесаха и двете му книги — каза Ани.
— Не знаех, че си ги чела — вдигна вежди Алън.
— Не си ме питал, Алън. А когато се разчу историята за псевдонима, пробвах да прочета и една от другите. — Изражението й издаваше неодобрение.
— Не струваше, а?
— Отвратителна беше. Страховита. Не я завърших. Никога не бих повярвала, че един и същи човек е писал двете книги.
„Гледай ти, миличка! И той не го вярва.“
— Трябва да си легнеш или ще се събудиш пак с някое главоболие.
— Мисля, че чудовището си е отишло, поне за известно време — поклати глава Ани и сведе поглед. — Все още ще съм будна, когато се качиш горе… освен ако не се забавиш много.
Той погали гърдата й през розовия пеньоар и целуна устните й.
— Идвам колкото мога по-скоро.
Тя излезе, а Алън забеляза, че бяха минали повече от десет минути. Позвъни в Уайоминг и пак му се обади полузаспалият дежурен.
— Мислех, че си ме забравил, приятелю.
— Ни най-малко — отвърна Алън.
— Имаш ли нещо против да ми кажеш номера си, шерифе?
— 109 44 205 МЕ.
— Значи, сигурно си ти. Съжалявам, че трябваше да си играем на рингирингирае през нощта, шериф Пангборн, но предполагам, че разбираш защо.
— Разбирам. Какво ще ми кажеш за доктор Притчърд?
— О, той и жена му наистина са на почивка. На къмпинг в Йелоустоун парк до края на месеца.
„Ето — помисли си Алън — виждаш ли? А ти се стряскаш от разни призраци посред нощ. Няма никакви прерязани гърла. Никакъв надпис на стената. Само двама възрастни, които са отишли на къмпинг.“
Но установи, че това не го успокоява особено. Трудно щеше да се добере до доктор Притчърд поне през следващите две седмици.
— Как мога да му предам съобщение, ако ми се наложи?
— Обаждаш се в службата по настаняване в Йелоустоун. Те ще знаят къде се намира той, или поне би трябвало. Може да отнеме известно време, но вероятно ще го открият. Срещал съм го веднъж-дваж. Симпатичен стар човечец.
— Това е хубаво. Съжалявам, че ти отнех от времето.
— Няма нищо, нали затова сме тук. — Алън чу шум от разгръщане на страници и си представи как в другия край на континента този безименен човек взема в ръце порносписанието си.
— Лека нощ.
— Лека нощ, шерифе.
Алън затвори и остана седнал за момент, взирайки се през малкото прозорче в тъмнината.
„Той е на свобода там някъде. И може да нападне.“
Алън отново се замисли какво ли би изпитал, ако се отнасяше до собствения му живот, този на Ани и на децата им. Замисли се какво ли би било, ако той съзнаваше опасността, а никой не му вярваше.
„Отново пренасяш проблемите си от работата вкъщи, скъпи,“ чу той гласът на Ани в съзнанието си.
И беше вярно. Само преди петнадесет минути той беше абсолютно убеден, че Хю и Хелга Притчърд лежат мъртви в локва от кръв. А това не беше вярно. Спяха си спокойно под звездите в Йелоустоун парк. Толкоз за интуицията — и тя можеше да те подведе.
„Така ще се почувства и Тад, когато открием истината. Когато установим, че обяснението, колкото и странно да се окаже то, е в пълно съответствие с природните закони.“
Наистина ли вярваше в това?
Да, наистина, реши той. Поне в съзнанието си, макар и подсъзнателно да беше на друго мнение.
Алън изпи докрай млякото си, загаси лампата и се качи горе. Ани беше още будна и прекрасно гола. Тя го обгърна с ръце и с благодарност Алън си позволи да забрави за всичко друго.
7.
Старк се обади отново два дни по-късно. По това време Тад Бомънт беше в магазина на Дейв.
Магазинът на Дейв се намираше на около миля и половина от дома на Бомънтови и в него имаше всичко. Пазаруваха оттам, когато не си струваше труда да ходят чак до супермаркета в Бруър.