Отново го завладя познатото усещане за вина. Както и да се стараеше, изглежда, никога не съумяваше да оправдае очакванията на майстора джедай.
— Съжаляваш?! — Кбаот подигравателно вдигна вежди: — Съжаляваш?! Джедай Скайуокър, случаят ти беше в ръцете. Трябваше да прекъснеш пререканията им много по- рано. Времето ти е твърде ценно, за да го прахосваш с дребни обвинения. Защо сам не определи размера на обезщетението, а прехвърли отговорността на тази абсурдна пародия върху селския съвет? А що се отнася до оградата… — поклати отвратен глава: — Нямаше никаква причина да отлагаш присъдата. Цялата информация беше пред теб, в главите им. Не би трябвало да има никакви проблеми дори за теб да измъкнеш информацията от тях.
Люк преглътна тежко и каза:
— Така е, майстор Кбаот. Но ми се струва, че надничането в мислите на други хора не е правилно…
— Как да не е правилно — прекъсна го старецът, — след като използваш това познание, за да им помогнеш?
Скайуокър безпомощно махна с ръка.
— Наистина се опитвам да ви разбера, майстор Кбаот. Но всичко това е толкова ново и странно за мен.
Гъстите вежди на Кбаот литнаха нагоре:
— Така ли, джедай Скайуокър? Наистина ли? Да не искаш да кажеш, че никога не си нарушавал нечии права, за да помогнеш? Че не си пренебрегвал някакъв незначителен бюрократичен закон, който те е възпирал да направиш правилното нещо?
Люк усети, че бузите му се покриват с червенина. Спомни си как Ландо беше използвал незаконно придобитата парола, за да ускори поправката на изтребителя му на Слуис Ван.
— Да, вършил съм и такива неща — призна той. — Но не е същото. Имам чувството, че… Не знам как да се изразя… че сякаш поемам по-голяма отговорност за живота на тези хора, отколкото би трябвало.
— Разбирам опасенията ти — този път по-спокойно каза Кбаот. — Това наистина е основният въпрос. Именно поемането и носенето на отговорност разделят джедаите от всички други същества в галактиката той въздъхна дълбоко: — Никога не забравяй, Люк, че в края на краищата тези хора са диваци и могат да се надяват да постигнат истинска зрелост само с нашите напътствия.
— Не бих ги нарекъл диваци, майстор Кбаот — отвърна колебливо Люк. — Те разполагат с модерни технологии, доста ефективна система на управление…
— Капаните на цивилизацията — изсумтя презрително старецът. — Но липсва най-важното. Машините и обществените структури не определят развитието на обществото, джедай Скайуокър. То зависи единствено от разбирането за същността на Силата и правилното й използване — погледът му се зарея в далечината, сякаш той надничаше в миналото. — Навремето имаше едно такова общество, Люк — продължи меко той. — Велик и блестящ пример за висините, към които всички трябва да се стремят. Стотици поколения ние се извисявахме над по-низшите създания в галактиката, бяхме пазители на реда и справедливостта, създатели на истинската цивилизация. Законите се обсъждаха и приемаха в Сената, но именно джедаите ги превръщаха в реалност — Кбаот присви устни: — А като отплата галактиката ни унищожи.
Люк се намръщи:
— Мислех, че само императорът и неколцина обърнати в тъмната страна на Силата негови последователи са унищожили джедаите.
Кбаот се усмихна горчиво:
— Да не би да вярваш, че императорът би могъл да изпълни тази задача без съгласието на цялата галактика?
— той поклати глава: — Не, Люк. Всички по-низши същества ни мразеха. Мразеха ни заради могъществото, знанията и мъдростта ни. Мразеха ни заради развитието ни — усмивката му изчезна. — И тази омраза още съществува. Появят ли се отново джедай, и тя ще лумне отново.
Люк бавно поклати глава. Думите на стареца изобщо не съвпадаха с малкото, което знаеше за унищожението на джедаите. Но, от друга страна, по онова време него още го е нямало, а Кбаот е бил свидетел на всичко.
— Трудно ми е да го повярвам — прошепна той.
— Повярвай, джедай Скайуокър — изръмжа старецът. Погледът му се впи в Люк, в очите му внезапно запламтя студен огън. — Затова ние двамата трябва винаги да се подкрепяме и никога да не прекланяме глава пред вселената, която иска да ни унищожи. Разбираш ли ме?
— Май да — отвърна Люк и потърка с ръка очи. Беше страшно уморен, усещаше как съзнанието му реагира бавно на случващото се. И въпреки това, дори когато се опитваше да обмисли думите на Кбаот, от паметта му изплуваха неочаквани образи. Учителят Йода — често рязък и груб, но спокойно уверен, без никаква следа от горчивина или гняв към хората, които бяха унищожили приятелите му джедай. Бен Кеноби в кръчмата на Мое Ейсли — към него посетителите се отнасяха с нещо като слабо уважение, след като бе принуден да просне двамата натрапници. най-ясни бяха образите от случилото се в заведението в Ню Кав. Барабелианецът, помолил за посредничество в спора абсолютно непознат човек и приел без протести дори и онази част от присъдата на Люк, която беше насочена срещу него. Останалите хора в тълпата, които го наблюдаваха изпълнени с надежда, очакване и облекчение, че сред тях има джедай, който бди за реда във вселената.