— Скайуокър? — извика Мара, като се опитваше да погледне през виолетовата мъгла, която плуваше пред очите й, и сбърчи нос от дразнещата миризма на озон. — Къде си?
— Тук, при Кбаот — отвърна той. — Още е жив.
— Това е поправимо — изръмжа тя.
Като си проправяше внимателно път през димящите кратери от лазерните оръдия на изтребителя, тя тръгна към гласа. Кбаот лежеше по гръб и дишаше равномерно. Скайуокър бе коленичил до него.
— Дори не е ранен — прошепна тя. — Поразително.
— Арту не стреля, за да го убие — отвърна Скайуокър, като пръстите на ръцете му се движеха нежно по лицето на стареца. — Вероятно е пострадал от звуковия шок.
— Или го е повалила ударната вълна — съгласи се Мара и насочи бластера към неподвижната фигура. — Отдръпни се, ще го довърша.
Скайуокър я погледна:
— Няма ла го убием каза той. — Не така.
— Да не би според теб да трябва да го изчакаме да дойде в съзнание, за да може да се бие? — отвърна тя.
— Не виждам защо изобщо трябва да го убиваме — настоя Люк. — Ние ще сме се отдалечили от Джомарк дълго преди той да дойде на себе си.
— Не бива да оставяш врагове след себе си — каза сковано тя. — Ако искаш да живееш, разбира се.
— Не сме сигурни, че ни е враг, Мара — отвърна младият мъж с вбесяващата си искрена убеденост. — Кбаот е болен. Може би има начин да бъде излекуван.
Мара сви устни:
— Ти не го чу как говореше, преди да се появиш. Той наистина е луд, но това не е всичко. Кбаот е много силен и опасен — поколеба се и продължи: — Говореше точно като императора и Вейдър.
На бузата на Скайуокър потрепери мускул:
— Вейдър също бе обърнат дълбоко в тъмната страна на Силата — каза той. — Но успя да счупи оковите и да се завърне при нас. И майстор Кбаот може да го направи.
— Не бих се обзаложила — измърмори Мара, но прибра бластера в кобура. Нямаха време за спорове, а и докато се нуждаеше от помощта му, той имаше право на вето. — Не забравяй, че ако сгрешиш, ще си платиш.
— Знам — той погледна още веднъж към Кбаот и се обърна пак към нея: — Каза, че Карде има неприятности.
— Да — кимна Мара, доволна от смяната на темата. Споменаването на императора и Вейдър ясно й напомни кошмара, който я преследваше от смъртта на императора. — Върховният адмирал го плени. Нужна ми е помощта ти, за да го освободя.
Приготви се за неизбежния спор и пазарене, но за нейна изненада Скайуокър само кимна и се изправи:
— Да тръгваме тогава.
Арту за последен път изпиука жално и с обичайния проблясък на лъжливо движение изтребителят изчезна в хиперпространството.
— Никак не му харесва — каза Люк и изключи предавателя на реактивния изтребител, с който Мара бе дошла на Джомарк, — но май успях да го убедя да се върне у дома.
— А трябваше да си сигурен — подхвърли Мара от пилотското кресло, без да откъсва поглед от екраните на навигационния компютър. — Промъкването в склада за доставки ще бъде достатъчно трудно и без по петите ни да се мотае изтребител на Новата република.
— Вярно — кимна Люк и я изгледа озадачено.
Питаше се дали това, че се бе качил в нейния изтребител, бе от най-умните неща, които беше правил напоследък. Мара остави йосаламира в задната част на кораба и сега той долавяше тлеещата като жарава в съзнанието й омраза към него. Тя пораждаше неприятни спомени за императора — учителя на Мара — и Люк се запита дали цялата история за залавянето на Карде не е някакъв сложен номер, с който да го подмами към смъртта му. Все пак Мара контролираше добре чувствата си и той не усещаше прикритост в нея. Но пък не беше усетил прикритост и в Кбаот, преди да стане твърде късно.
Люк помръдна в креслото си, на лицето му изби червенина от неудобство, като си спомни колко лесно се беше подлъгал от представлението на Кбаот. Но това всъщност изобщо не беше представление. Нямаше съмнение, че емоционалната нестабилност на майстора джедай бе неподправена. И дори това непостоянство да не стигаше до лудост, както я определи Мара, пак бе достатъчно, за да бъде сметнат Кбаот за болен човек. И ако твърдението й, че майсторът джедай работи за Империята беше вярно…
Люк потрепери. „Ще я направя толкова могъща, колкото не си си представял“, беше обещал Кбаот за Лея. Думите му се различаваха от това, което бе казал Вейдър на Ендор, но усещането за тъмната Сила зад тях бе същото. Какъвто и да е бил Кбаот навремето, за Люк нямаше съмнение, че сега е поел пътеката към тъмната страна на Силата. Но Люк успя да помогне на Вейдър да се пребори и да се върне от тази пътека. Нима сега се заблуждаваше, че може да направи същото и за Кбаот?