— В края на другия изход ни чакат пазачите — напомни Люк.
— Прав си — призна контрабандистът и намръщено погледна надолу. — Предполагам, че е прекален лукс да се надявам на въже.
— Съжалявам. Единственото място, където можех да го вържа, е тази решетка и те щяха веднага да го забележат — отговори кисело джедаят. — Не те е страх от високо, нали?
— Повече ме безпокои падането от високо — измърмори сухо по-възрастният мъж, но се спусна в отвора. С ръце стискаше здраво решетката.
— Ще се спуснем до колектора за отпадъци — каза Люк. — Правил ли си го някога?
— Не, но уча бързо — отвърна Карде. Погледна през рамо, видя как се е закрепил Люк, и се намести като него. — Сигурно ще искаш да прикриеш дупката — добави той, издърпа отрязъка от решетката от куката, на която висеше, и го постави в отвора. — Макар че това няма да заблуди никого, ако се вгледа по-внимателно.
— Ако имаме късмет, дотогава ще сме стигнали до хангара — увери го Люк. — Хайде! Бавно и спокойно.
Спуснаха се в колектора за боклука без никакви проблеми.
— Онази страна на Империята, която туристите никога няма да видят — подметна сухо контрабандистът, когато Люк го поведе по купчината боклук. — Как ще излезем от тук?
— Вратата е там — посочи джедаят надолу под равнището на огромната купчина. — След минути Мара трябва да раздалечи отново стените и ние ще се смъкнем надолу.
— Аха — кимна Карде. — Мара е тук, така ли?
— По пътя ми разказа как са те заловили — подметна Люк, опитвайки се да разчете излъчването на Карде. Ако беше ядосан на Мара, добре го прикриваше. — Закле се, че няма нищо общо с капана.
— Сигурен съм в това — отвърна контрабандистът. — Най- малкото защото хората, които ме разпитваха, страшно упорито намекваха обратното — погледна го замислено и попита: — Какво ти обеща за помощта ти?
Люк поклати глава:
— Нищо. Просто ми напомни, че съм ти длъжник, защото на Миркр не ме предаде на Империята.
На устните на Карде се появи иронична усмивка:
— Интересно. И не ти ли спомена защо върховният адмирал толкова иска да ме залови?
Младият джедай го погледна изненадано. Контрабандистът го наблюдаваше внимателно и едва сега Люк усети, че Карде крие нещо.
— Мислех, че иска да си отмъсти, задето ми помогна да избягам. Има ли още нещо?
Карде погледна настрани:
— Да кажем само, че ако се измъкнем от тук, Новата република ще получи възможност да сключи чудесна сделка.
Последната му дума беше почти отрязана от приглушено тракане и с мощно потреперване стените на колектора за боклук започнаха бавно да се раздалечават. Люк помагаше на Карде да запази равновесие, докато чакаха да се появи вратата, и отправи сетивата си навън към коридора. Минаваха доста хора, но той не усещаше подозрение или тревога у никого.
— Мара ли прави всичко това? — попита Карде.
Люк кимна:
— Има код за достъп за корабния компютър.
— Интересно — измърмори Карде. — Всичко това ме кара да мисля, че в миналото е имала някаква връзка с Империята. Явно е била на много по-висок пост, отколкото съм предполагал.
— Да — кимна Люк. Спомни си разказа на Мара в гората на Миркр. Мара Джейд, Ръката на императора…
Стените стигнаха крайната си точка и спряха. Веднага след това прещрака ключалката на вратата. Люк почака коридорът да се изпразни, отвори я и излезе навън. Двама техници по поддръжката, които поправяха един отворен панел на десетина метра по коридора, ги погледнаха с лениво любопитство. Люк също им хвърли незаинтересован поглед, извади от джоба си електронния бележник и се престори, че вкарва вътре някакви данни. Карде изигра ролята си, като застана до него и започна да бълва безкраен поток от технически данни, докато Люк попълваше въображаемия си доклад. Вратата се затвори, джедаят прибра бележника в джоба и тръгна по коридора. Мара ги чакаше до турболифта с допълнителния пилотски костюм на рамо.
— Кабината идва — прошепна тя.
Очите й срещнаха погледа на Карде и за момент лицето й замръзна.
— Той знае, че не ти си го предала — каза тихо Люк.
— Не съм те питала нищо — изръмжа тя. Но Люк усети как част от напрежението й изчезна. — Ето — добави Мара и хвърли пилотския костюм на Карде. — Малка маскировка.
— Благодаря. Къде отиваме?
— Дойдохме с товарна совалка — отговори тя. — Прорязахме отвор през долния корпус, но би трябвало да имаме достатъчно време да го затворим херметически, преди да ни изпратят обратно на повърхността.
Кабината на турболифта пристигна тъкмо когато Карде оправяше закопчалките на откраднатия пилотски костюм. Вътре почти нямаше място от двама мъже, понесли някаква платка, от която стърчеше блестящо жило на кабел.