Пръстите на Пелаеон замръзнаха над клавиатурата:
— Да изключа…
— Изпълнявайте, капитане! — прекъсна го Траун.
— Тъй вярно, сър — прошепна Пелаеон с внезапно сковани устни.
През всичките години служба в имперската флота никога не беше виждал нарочно изключен главен компютър на боен кораб освен в космическите докове. Без компютър екипажът беше абсолютно безпомощен.
— Съгласен съм, че това ще ограничи възможностите ни — каза адмиралът, като че ли разбрал страховете на Пелаеон. — Но в още по-голяма степен ще попречи на враговете ни. Разбирате ли, единственият начин Мара Джейд да разбере курса на „Химера“ и нейното местоположение, е да е проникнала в компютъра, когато я качихме заедно с Карде на борда.
— Това е невъзможно! — възкликна капитанът и потрепери. Управляваните от компютъра екрани започнаха да угасват. — Всички кодове за достъп, които е могла да знае, са променени преди години.
— Но в системите може да са инсталирани и постоянни кодове — отвърна Траун. — Вероятно императорът е заповядал да ги поставят, за да ги използва с агентите си. Несъмнено Джейд разчита на този код да избяга, следователно трябва да й отнемем тази възможност.
Пред него пристъпи щурмовак.
— Слушам ви, командир — каза Траун.
— Пристигна съобщение по предавателя от затворническия отсек — отвърна бездушният електронен глас. — Затворникът Талон Карде не е в килията си.
— Добре — въздъхна мрачно върховният адмирал. — Вдигнете по тревога всички части. Нека претърсят района от затворническия отсек до хангара на кърмата. Карде трябва да бъде заловен жив. Не непременно здрав, но жив. Същото се отнася и за тези, които се опитват да го спасят. Искам ги живи, ако е възможно. Ако не… — направи пауза — ако не, ще ви разбера.
ГЛАВА 23
От говорителя над главите им се разнесе вой на сирени и турболифтът изведнъж спря.
— По дяволите! — измърмори един от оръжейниците, които бяха влезли в кабината на мястото на техниците по поддръжка. Той извади малка карта за самоличност от процепа зад токата на колана си. — Не им ли омръзна на ония на мостика да провеждат учения?
— Такива приказки може да те изправят пред ескадрон щурмоваци — предупреди го вторият, като изгледа накриво Люк и двамата с него. Мина покрай първия оръжейник, пъхна картата си за самоличност в процепа на контролното табло и набра кода за потвърждение. — Преди върховният адмирал да поеме командването, беше много по- лошо. А и ти какво искаш: да предупреждават за внезапните учения ли?
— Ако питаш мен, цялата тази работа е напълно излишна — изръмжа първият и прокара картата си за самоличност по същия начин. — Кой очакват да се появи на борда? Някаква тъпа пиратска шайка или какво?
Люк погледна Карде въпросително, не знаеше какво да прави. Но Мара вече вървеше към оръжейниците, като държеше в ръката си картата за самоличност от откраднатия пилотски костюм. Тя пристъпи между двамата, протегна ръка към процепа на командното табло и удари рязко с ръба на дланта първия оръжейник във врата.
Главата на мъжа се люшна настрана и той се строполи на пода, без да издаде звук. Вторият оръжейник изхриптя нещо неразбираемо, но Мара бързо го изпрати при приятеля му.
— Да изчезваме! — изсъска тя, прокара пръсти по линията, където вратата се затваряше към стената на цилиндричната кабина. — Скайуокър, тук има работа за теб.
Люк извади лазерния меч.
— С колко време разполагаме? — попита, докато прорязваше тесен отвор през вратата.
— Немного — отвърна мрачно Мара. — В турболифта има датчици, които следят колко души са вътре. Ще им отнеме около минута, за да извършат проверка на картите за самоличност и да изпратят сведенията в главния компютър. Трябва да намеря терминал, преди сигналът да се прехвърли в главния компютър, и на главите ни да се изсипе ескадрон щурмоваци.
Люк довърши прореза и прибра лазерния меч. Мара и Карде избутаха парчето настрани. Зад дупката се виждаше стената на тунела, в който се движеше турболифтът.
— Чудесно! — кимна Мара и се провря в отвора. — Когато спряха турболифта, тъкмо бяхме започнали да завиваме. Има достатъчно място за минаване.
Карде и Люк я последваха. Тунелът на турболифта беше, общо взето, правоъгълен. На места се кръстосваха пресечки, по стените, тавана и пода блестяха водещите релси. Люк усети трептенето на електрическото поле, когато мина близо до релсите, и мислено си отбеляза да не ги докосва.
— Къде отиваме? — шепнешком попита той Мара, която крачеше отпред.
— Тук — отвърна тя и спря пред поставена в стената между релсите плоча с червен кант по ръба. — Панел за достъп. Трябва да ни изведе в склад за дроиди по поддръжката, където има компютърен терминал.