— Патрули от охраната претърсват района на подадената от турболифта тревога — тонът говореше, че всяко нещо, изречено от командир на щурмоваците, е изключително важно. — До този момент не са забелязали нищо.
Траун отпрати двамата свързочници.
— Как е била прерязана решетката на шахтата за боклук? — попита той.
— Нямам сведения — отговори командирът.
— Доставете ги — заповяда върховният адмирал с леденостуден глас. — И съобщете на претърсващите патрули, че двама техници по поддръжката са видели мъж в пилотски костюм недалеч от колектора за боклука. Предупредете и пазачите в хангарите на кърмата.
— Слушам, сър — отвърна щурмовакът.
Пелаеон погледна Траун.
— Не виждам какво значение има сега начинът, по който са измъкнали Карде, сър — каза той. — Не е ли по-добре усилията ни да бъдат насочени към залавянето им?
— Да не би да предлагате да изпратим всички войници и щурмоваци в хангара? — меко попита върховният адмирал. — Да приемем ли, че врагът няма да се опита да ни нанесе други поражения, преди да се опита да избяга?
— Не, сър — капитанът усети как по лицето му изби червенина. — Разбирам, че трябва да защитаваме целия кораб. Просто ми се струва, че разследването не е толкова неотложно.
— Обиждате ме, капитане — прошепна Траун. — Това е само намек, но…
— Адмирале — прекъсна ги командирът на щурмоваците. — Пристигна доклад от претърсващ патрул 207 на палуба 98 връзка 326-КК. — Пелаеон автоматически протегна ръце към клавиатурата и бързо ги прибра, спомнил си, че компютърът няма как да му покаже местоположението на картата. — Намерили са целия патрул 102 изтребен — продължи командирът. — Двамата щурмоваци са убити с бластер, а другите… — замълча и после нерешително добави: — Изглежда, за другите двама нещо е объркано.
— Не е объркано, командир — намеси се Траун с внезапна заплаха в гласа. — Заповядайте да погледнат за малки, почти микроскопични прорези по телата с частично обгаряне.
Пелаеон го зяпна изненадан. В погледа на върховния адмирал се беше появил студен пламък.
— Частично обгаряне ли? — повтори глупаво той.
— И след това предайте на всички — продължи Траун, — че един от нападателите е джедаят Люк Скайуокър.
Капитанът усети как зяпва от изненада:
— Скайуокър!? — възкликна той. — Това е невъзможно. Той е на Джомарк с Кбаот.
— Беше, капитане — поправи го върховният адмирал. — Сега е тук — заедно с издишания въздух сякаш излетя и мимолетният гняв, който го беше обхванал. — Очевидно нашият ценен майстор джедай не е успял да го задържи въпреки заканите му, че няма да се провали. Сега поне имаме доказателство, че бягството на Скайуокър от Миркр не е било решено под натиска на обстоятелствата.
— Мислите, че Карде и бунтовниците са работили заедно през цялото време? — попита Пелаеон.
— Ще го разберем съвсем скоро — отвърна Траун и се огледа през рамо: — Рък?
Мълчаливата сива фигура до него се раздвижи:
— Да, господарю?
— Събери хора по поддръжката — заповяда върховният адмирал. — Накарай ги да вземат всички йосаламири от техническото отделение и командния сектор и да ги преместят долу в хангара. Йосаламирите няма да са достатъчни, за да покрият целия район, така че използвай инстинктите си на ловец, за да решиш къде да ги разположиш. Като лишим Скайуокър от възможността да използва джедайските си номера, ще го хванем.
Ногрито кимна и тръгна към изхода на мостика.
— Бихме могли да използваме и йосаламирите от мостика… — започна Пелаеон.
— Замълчете за момент, капитане — прекъсна го Траун. Блестящият червен поглед се рееше през десния илюминатор към планетата, която се въртеше под тях. — Трябва да помисля. Да, ще се опитат да се движат незабелязано — той махна към двамата свързочници, изправени до креслото му. — Заповядайте на контрола на турболифта да включи отново всички системи освен връзката 326-КК между палуба 98 и хангарите на кърмата — заповяда той.
— Кабините в този район трябва да се преместят до най- близката станция и да останат заключени там до второ нареждане.
Един от свързочниците кимна и започна да предава заповедта по предавателя.
— Опитвате се да ги подкарате към хангарите, така ли?
— рискува да попита Пелаеон.
— Опитвам се да ги изкарам от определено място — кимна Траун. Беше сбърчил чело замислено, погледът му се рееше. — Въпросът е какво ще предприемат, когато прозрат намеренията ми. Сигурно ще се опитат да излязат от тунела. Но къде?
— Съмнявам се да са толкова глупави, че да се върнат в товарната совалка — предположи Пелаеон. — Според мен ще се откажат от хангара и ще се опитат да отвлекат някоя щурмова совалка.