— Може би — съгласи се върховният адмирал. — Ако Скайуокър ръководи бягството, това е най-вероятният им ход. Но ако заповедите идват от Карде… — замълча и отново потъна в мисли.
Тъй или иначе, капитанът можеше да започне от тук.
— Усилете охраната на щурмовите совалки — заповяда Пелаеон на командира на щурмоваците. — най-добре е да сложите хора и вътре в корабите.
— Ако Карде е начело, няма да тръгнат към совалките — промърмори Траун. — Той по-скоро ще опита нещо не толкова очевидно. Може би изтребител или въпреки всичко завръщане при товарните совалки, като предполага, че няма да очакваме такъв ход. Или… — той рязко завъртя глава към Пелаеон и попита настойчиво: — Къде е „Хилядолетен сокол“?
— Ами… — капитанът отново протегна безпомощно ръце към командното табло. — Заповядах да го преместят в големия хангар, сър. Не знам дали е имало време заповедта да бъде изпълнена.
Траун вдигна пръст към командира на щурмоваците:
— Прати някой да провери компютъра в хангара и намери кораба. След това разположи в него един ескадрон.
Върховният адмирал погледна Пелаеон и за пръв път, откак бе заповядал да се обяви тревога, се усмихна:
— Хванахме ги, капитане.
Карде дръпна настрани парчето от панела, което Люк беше отрязал от сервизната шахта, и предпазливо надзърна през отвора.
— Не се вижда никой — прошепна през рамо, като гласът му едва се чуваше през бръмченето на машините от залата от другата страна на панела. — Май ги изпреварихме.
— Ако изобщо възнамеряват да дойдат насам — подхвърли Люк.
— Ще дойдат — изръмжа Мара. — Обзалагам се. Ако Траун превъзхождаше с нещо останалите върховни адмирали, то е с умението да предсказва стратегията на враговете си.
— Има около десетина кораба — продължи Карде. — Май са необозначени разузнавателни кораби. Който и да е от тях ще ни свърши работа.
— Имате ли представа, къде точно се намираме? — попита Люк и се опита да надникне през прорязания панел.
Около корабите имаше доста празно пространство, осветеният по краищата отвор в палубата вероятно беше шахтата на лифта за големи превозни средства. Но за разлика от онази, която си спомняше от хангара на „Студена звезда“, над тази шахта имаше още един отвор, през който корабите стигаха до най-горното равнище на звездния разрушител.
— Някъде в края на големия склад, мисля — отвърна контрабандистът. — Две или три равнища над хангарите на кърмата. Проблемът ще е, ако лифтът е на долната палуба и блокира достъпа ни до хангара и изхода.
— Ами да проверим — каза Мара и неспокойно размаха лазерната карабина. — Няма полза да чакаме така.
Люк отново включи лазерния меч и проряза достатъчно голям отвор, за да се промъкнат през него. Пръв мина Карде, след него Люк и последна Мара. Прикриха се зад тежковъоръжен товарен кораб и тя каза:
— Терминалът за компютъра на хангара е ей там — Мара посочи към една конзола вдясно. — След като мине лифтът, ще видя дали мога да проникна в него.
— Но не се бави — отвърна Карде. — Дори и да успееш да вкараш заповед за преместването на някой кораб, с това няма да си осигурим достатъчно голяма изненада, която да си заслужава забавянето.
Показа се издигащата се от хангара платформа на лифта. Корабът върху нея изглеждаше невероятно познат… Люк усети как челюстта му увисва от изненада.
— Не може да бъде!
— Може — отвърна Мара. — Съвсем го бях забравила. Когато говорих с върховния адмирал на Ендор, той спомена, че ще го качат на борда.
Люк гледаше втренчено. Студена буца беше заседнала в гърлото му. „Хилядолетен сокол“ бавно се показваше от отвора. Нали с него пътуваха Лея и Чубака…
— А нещо за затворници каза ли?
— Не — отговори тя. — Останах с впечатление, че са го намерили празен.
— Ще си го вземем — каза Лък и затъкна лазерния меч в пилотския си костюм. — Прикривайте ме.
— Скайуокър… — изсъска Мара, но Люк вече тичаше към шахтата.
Появи се платформата на лифта. До „Сокол“ седяха двама души — войник и техник, който държеше нещо като комбиниран електронен бележник и дистанционно. Те веднага го забелязаха.
— Ей! — извика той, размаха ръце и забърза към тях. — Спрете!
Техникът докосна нещо в електронния бележник и лифтът спря. Люк усети внезапно появилото се подозрение в съзнанието на войника.
— Нося нови заповеди за кораба — каза той и се изправи пред тях. — Върховният адмирал иска да го върнете долу. Доколкото разбрах, ще го използва за примамка.
Техникът намръщено погледна електронния бележник. Беше съвсем млад, може би нямаше още двайсет години.