— Ако изобщо има нещо, което да се губи — подхвърли Фейлия.
Лея стисна Хан за ръката, за да не му даде възможност да заговори.
— Това може лесно да се провери — намеси се тя, преди Карде да отвори уста. — Ще изпратим кораб с механици, които да проверят нещата на място. Ако флотата е там и изглежда в добро състояние, ще започнем операцията по спасяването.
Изражението на Карде говореше, че според него дори това означава закъснение от тяхна страна. Но все пак кимна:
— Мисля, че е разумно.
— Мон Мотма?
— Съгласна съм — отвърна тя. — Съветник Фейлия, обадете се на адмирал Дрейсън веднага да подготви за операцията една бойна фрегата за ескорт и два ескадрона изтребители. най-добре да вземете кораб, който вече е тук, на Корускант. Не бихме искали извън системата да излезе дори намек за действията ни.
Фейлия леко наклони глава.
— Както кажете. Утре сутринта достатъчно рано ли е?
— Да — кимна Мон Мотма и погледна към Карде: — Трябват ни координатите на флотата.
— Разбира се — съгласи се той. — Ще ви ги дам утре сутринта.
Фейлия изсумтя:
— Нека ви напомня, капитан Карде…
— Освен ако не предпочитате, съветник — продължи спокойно контрабандистът, — да напусна Корускант довечера и да предложа координатите на онзи, който плати повече за тях.
Ботанецът го изгледа заплашително, козината му се разлюля нервно. Но не можеше да направи нищо и го знаеше.
— До сутринта тогава.
— Добре — кимна Карде. — Ако това е всичко, бих искал да се върна в стаята си да си почина преди вечеря.
Той погледна към Лея, която изведнъж долови някаква промяна в изражението му. Тя кимна едва забележимо, Карде нехайно извърна глава и се изправи.
— Мон Мотма, съветник Фейлия — кимна той. — Срещата беше интересна.
— Ще се видим утре сутринта — отвърна мрачно Фейлия.
На устните на Карде кацна лека подигравателна усмивка:
— Разбира се.
— Обявявам срещата за приключена — официално заяви Мон Мотма.
— Да вървим — прошепна Лея на Хан.
Другите участници още събираха електронните си бележници.
— Какво има? — попита той.
— Мисля, че Карде иска да поговорим — отвърна тя. — Хайде, не ми се ще Мон Мотма да ме хване на приказки.
— Добре, ти върви — отговори разсеяно Хан. Лея го погледна изненадано:
— Сигурен ли си?
— Да — кимна той. Гледаше някъде зад нея и тя се обърна. Фейлия излизаше от стаята. — Ще дойда след малко.
— Добре — отвърна Лея и го изгледа намръщено.
— Всичко е наред — увери я Хан и стисна ръката й. — Просто искам да си поговоря с Фейлия.
— За какво?
— Лична работа — съпругът й опита една от кривите усмивки, които тя обикновено намираше за страшно мили. Но този път не изглеждаше толкова невинна. — Спокойно, всичко е наред — повтори той. — Само ще си поговоря малко с него. Вярвай ми.
— Това съм го чувала и преди — въздъхна Лея. Люк вече беше излязъл, Карде стоеше до вратата, а Мон Мотма се приближаваше решително с онова изражение на лицето, което обикновено означаваше, че възнамерява да я моли за някаква услуга. — Опитай се да се държиш дипломатично.
Погледът му блесна още веднъж над рамото й:
— Разбира се — кимна той. — Довери ми се.
Фейлия крачеше по големия коридор към залата на събранието със смешната походка на човек, който не иска другите да разберат колко много бърза.
— Съветник Фейлия! — извика Хан.
Единственият отговор беше краткият бледочервен проблясък по най-близкото от редицата дървета хахала. Хан изгледа кръвнишки гърба на Фейлия, ускори крачка и след десетина бързи крачки го настигна.
— Искам да поговоря с вас, съветник — каза задъхано.
Ботанецът не го и погледна:
— Нямаме какво да обсъждаме.
— О, напротив — отвърна Хан и закрачи редом с него. — Например да се опитаме да намерим начин да се измъкнете от кашата, която забъркахте.
— Мислех си, че съпругата ви е дипломатът в семейството — изсумтя Фейлия и го изгледа озадачено.
— От време на време се сменяме — отвърна Хан, като се стараеше да не покаже истинските си чувства към ботанеца. — Навлякохте си страхотни неприятности само защото се опитвахте да си играете на политика по ботанските правила. Историята с банковата сметка натопи Акбар и като истински ботанец вие се нахвърлихте върху него. Проблемът е, че никой не ви последва и останахте сам, рискувайки политическата си кариера. Не знаете как да отстъпите, без да си навредите, и си мислите, че единственият начин да спасите реномето си, е като свалите Акбар.