— Да — съгласи се Хан. — Но вие внимавайте — той включи интеркома и погледна брояча. — Ландо? Къде си?
— Пред люка на товарния хангар — чу се отговор. — Шейната е натоварена, готови сме да излетим.
— Тръгваме.
Приближиха към избрания крайцер. Движеха се толкова плътно до него, че Люк виждаше бледия отблясък от звездната светлина по ръба на корпуса. Крайцерите бяха, общо взето, цилиндрични, с по шест палуби за оръдията в средата. Някой бе оприличил носовете им на гигантски миди с огромна захапка, която им придаваше страшно архаичен вид. Но това бе погрешно впечатление. Крайцерите бяха гръбнакът на флотата на Старата република и макар че на външен вид не бяха толкова здрави като изместилите ги от въоръжение имперски звездни разрушители, огромните турболазерни оръдия притежаваха учудваща ударна сила.
— Как ще се качим на борда?
— Ей там е главният док за скачване — отговори Хан и посочи неясен правоъгълник светлина. — Направо ще вкараме кораба вътре.
Люк изгледа правоъгълника изпълнен със съмнение:
— Май не е толкова голям.
Опасенията му се оказаха безпочвени. Входът за дока за скачване беше по-обширен, отколкото изглеждаше, а самият хангар бе още по-голям. С обичайното си майсторство Хан вкара транспортния кораб, извъртя го с носа към отвора и го спусна внимателно на палубата.
— Чудесно — измърмори той, изключи корабните системи и разкопча коланите. — Да почваме.
Ландо, Чубака и четиримата техници ги чакаха при люка на товарния хангар. Техниците изглеждаха малко нелепо с несвойствените за тях бластери, увиснали по странен начин от коланите им на една страна.
— Провери ли вече въздуха, Анселм? — попита Хан.
— Изглежда наред — отвърна ръководителят на екипа и подаде чип с данните. — по-добър е, отколкото може да се очаква след толкова години. Сигурно дроиди продължават да поддържат системите и да чистят.
Хан погледна резултатите от анализа, върна чипа и кимна към Чубака:
— Добре, Чуй, отвори люка. Томръс, ти ще управляваш шейната. Внимавай за повредени гравитационни плочи, за да не се блъснем с шейната в тавана.
Въздухът в хангара миришеше особено. Люк реши, че е комбинация от масло и прах, примесена с лек привкус на метал. Но пък беше достатъчно свеж.
— Поразително — подхвърли той. Групата заобиколи агравитаторната шейна и се насочи към главния люк. — След толкова време!
— Напълно автоматизираните компютърни системи са били създадени, за да траят дълго — отвърна Ландо. — Какъв е планът, Хан?
— Предлагам да се разделим. Вземете с Чуй Анселм и шейната и идете да проверите двигателите. Ние ще отидем до мостика.
За Люк това беше една от най-зловещите акции в живота му точно защото всичко изглеждаше толкова нормално. Светлините в широките коридори, гравитационните плочи и останалите системи за поддържане на жизнената среда работеха нормално. Когато някой от групата се приближеше до вратите, които водеха настрани от коридора, те се отваряха автоматически и откриваха добре поддържани машинни складове, апаратни и спални помещения. Приглушеният механичен шум на работещите напразно системи заглушаваше звука от стъпките им, а от време на време на пътя им се изпречваше стар дроид, изпълняващ някакви свои задължения. Всичко изглеждаше така, сякаш корабът е бил изоставен вчера.
А крайцерите бяха лежали в чернотата на дълбокия космос почти половин век. И екипажите им не ги бяха напуснали, а бяха загинали тук в агония и лудост. Люк гледаше пресичащите се празни коридори и се питаше какво бяха направили с телата дроидите по поддръжката.
Мостикът беше доста далеч от хангара, но накрая стигнаха.
— На мостика сме — съобщи в предавателя Хан. Вратите между мостика и преддверието се отвориха с леко скърцане. — Май всичко работи нормално. Какво е положението с двигателите за подсветлинна скорост?
— Не е добро — отвърна Ландо. — Томръс казва, че шест от осемте главни реактора са извън строя. Той продължава с проверката, но според мен тази бракма изобщо няма да помръдне без цялостен ремонт.
— Е, какво чудно? — подхвърли сухо Хан. — А хипердвигателят как е? Някакъв шанс да откараме кораба до някоя корабостроителница?
— С него се занимава Анселм — отговори Ландо. — Едва ли ще стане.
— Добре, тук сме само за да огледаме крайцерите, не да ги местим. Ще видим как работят контролните системи, и приключваме.
Люк любопитно оглеждаше пространството над вратите. Изведнъж вниманието му бе привлечено от майсторски изработена табелка.
— Това е крайцерът „Катана“ — прошепна той.