— Тук не става въпрос за лични чувства — настоя Лея, опитвайки се да запази самообладание. — Става въпрос…
— Един момент — прекъсна я Фейлия и докосна интеркома: — Капитане? Колко ни остава до прехвърлянето в хиперпространството?
— Минута — отвърна Виргилио. — Може би две.
— Направете го възможно най-бързо, капитане — заповяда Фейлия. Изключи интеркома и погледна отново Лея: — Какво казвахте, съветник?
Лея едва успя да си наложи да отпусне стиснатите си зъби. Ако ботанецът отклонеше бластера си поне за миг, можеше да се опита да скочи върху него. Но сега беше безпомощна. Малките й способности в Силата не бяха достатъчни, за да сграбчи или да отклони бластера.
— Хан и Люк са жизненоважни за Новата република — каза тя. — Ако загинат или ги заловят…
— „Катана“ стреля — тихо се обади Карде и се изправи, сякаш за да види по-добре.
Лея погледна през илюминатора към далечните имперски кораби, обгърнати в пламъци.
— Те знаят страшно много неща за делата на Новата република, Фейлия. Да не би да искаш Империята да научи тайните ни?
— Страхувам се, че ти пропускаш истинската цел на съветника, Лея — каза Карде и се приближи. Мина пред нея и скришом хвърли информационен чип върху конзолата на предавателя. — Ти си загрижена за семейството си, разбира се — продължи той, направи още няколко крачки и се извърна с лице към ботанеца. — Съветник Фейлия се ръководи от други приоритети.
— Сигурна съм, че е така — подхвърли намръщено Лея. Гърлото й внезапно пресъхна, като прочете съобщението на хвърления от Карде чип:
Включи интеркома и предавателя.
Тя вдигна поглед. Бластерът на Фейлия все още бе насочен към нея, но виолетовите очи на ботанеца гледаха към Карде. Лея стисна зъби, съсредоточи се върху контролното табло зад съветника и се присегна със Силата. Интеркомът безшумно се включи. Напрегна се още веднъж и предавателят го последва.
— Не ви разбирам — обърна се тя към Карде. — Какви може да са другите приоритети на съветник Фейлия?
— Съвършено просто — отвърна контрабандистът. — Съветник Фейлия се ръководи единствено от мисълта за политическото си оцеляване. Той бяга от битката, защото е събрал на борда на този кораб най-верните си привърженици и не желае да рискува живота на нито един от тях.
Лея премига изненадано:
— Какво? Но аз си мислех…
— Че това е нормалният екипаж на „Куенфис“ ли? — Карде поклати глава: — Нищо подобно. От него на борда са останали единствено капитанът и висшите офицери, а повечето от тях открай време са на негова страна. Тъкмо по тази причина Фейлия се опитваше да забави и да отложи заминаването ни от Корускант — за да направи смени в разпределението на длъжностите и да се увери, че всички на кораба ще бъдат верни негови хора — контрабандистът се позасмя. — Но нито един от тях не го е разбрал, разбира се. На всеки е било обяснено, че това е някакво специално тайно споразумение.
Лея кимна. Усещаше как цялата изстива. Значи не беше само капитанът. Целият кораб беше на страната на Фейлия.
Това беше краят. Тя беше загубила. Дори ако имаше начин да се отърве от самия Фейлия, не можеше да направи нищо.
— Можете да си представите — продължи непринудено Карде — защо Фейлия не желае да рискува да изгуби когото и да е от тях в името на такива старомодни неща, като вярност към някой приятел. А пък е хвърлил толкова много усилия, за да убеди всеки колко много се интересува от всеки обикновен боец.
Лея хвърли остър поглед към Карде и изведнъж се досети накъде биеше.
— Вярно ли е, съветник? — попита недоверчиво тя. — Всичките тези приказки, че сте на страната на военните не са били нищо повече от маскарад, за да спечелите още политическа власт?
— Не се дръжте глупаво, съветник — отвърна Фейлия. Козината му се разлюля презрително: — Каква друга полза може да има политикът от войниците?
— И вас не ви интересува, че пилотите от Червения ескадрон ще загинат — продължи Карде, — защото те предпочитат да стоят настрана от политиката?
— Никой не страда, когато враговете му умират — отвърна студено ботанецът. — А всички, които не са на моя страна, са ми врагове — той размаха бластера: — Вярвам, капитан Карде, че не се налага да продължавам?
Карде отмести погледа си от Фейлия и надникна навън.
— Не, съветник — каза той. — Мисля, че казахте достатъчно.
Лея проследи погледа му. Между „Куенфис“ и „Катана“ по двойки и тройки изтребителите на Фейлия се бяха устремили да помогнат на Уедж. Изоставяха политика, който току-що беше показал докъде се простира грижата му за тяхното благополучие.