Имперският прехващач, който не го бе последвал, за да не застраши един от своите, се оказа неподготвен. Един точен изстрел от лазерното оръдие на Уедж го превърна на парчета.
— Добра работа, водач на свирепите — обади се водачът на златните. — Мой ред е.
Уедж разбра какво искаше да му каже. Включи двигателите на пълна мощност и се отдръпна от имперския изтребител, който бе използвал за прикритие. Изчезна точно когато лазерното оръдие на водача на златните го взе на прицел.
— Как вървят нещата? — попита Уедж.
Капакът над главата му блесна за миг с отразената светлина от експлозията.
— Свършихме.
— Така ли? — възкликна изненадано Антил и завъртя кораба си в широк полукръг. Наоколо се виждаха единствено бунтовнически изтребители. И, разбира се, увеличаващите се облаци от блестящи останки. — Какво стана с десантните совалки?
— Не знам — призна другият. — Трети и четвърти от Златния ескадрон, докладвайте.
— Свалихме шест парчета, водач — обади се нов глас. — Не знам какво стана със седмата.
Уедж изруга наум, превключи каналите на предавателя и хвърли поглед назад към звездния разрушител. Новата група имперски изтребители бързо се приближаваше. Имаше време само колкото да предупреди „Катана“.
— Люк? Скоро ще си имате компания.
— Знам — отвърна напрегнато приятелят му. — Вече са тук.
Имперските войници изскочиха от десантната совалка с ожесточен прикриващ огън и се насочиха към двете врати на хангара. От мястото си Люк не можеше да проследи движението им, но виждаше групата на Хан, която спокойно ги очакваше зад лявата врата. Чуваше изстрелите и усещаше приближаването на имперските войници.
Нещо в излъчването им го накара да изтръпне. Нещо не беше, както трябва… Предавателят му изпиука.
— Люк? — обади се тихо Ландо. — Идват. Готов ли си? Люк свали лазерния меч и за последен път провери капана, който бе приготвил. Голяма част от тавана на коридора висеше на няколко метални нишки и бе готова да се стовари при най-малкото движение. Зад него на още две места в коридора имаше такива капани.
— Всичко е на мястото си — отвърна той.
— Добре. Започва се…
Внезапно в какофонията се намеси свистенето на нови оръжия — групата на Хан откри огън срещу имперските войници. Няколко секунди пукотевицата бе оглушителна, после изведнъж се чу звук на огъващ се метал и стрелбата спря.
Иззад ъгъла на коридора, където чакаше Люк, се показаха четиримата техници. На лицата им беше изписана смесица от страх, нервност и възбудата на хора, оцелели при първата си истинска битка. След тях вървеше Ландо, а Хан и Чубака идваха последни.
— Готов ли си? — попита Хан.
— Да — Люк показа прорязаните части от тавана и стените. — Но това няма да ги задържи дълго.
— Нищо — изръмжа Хан. — Ако унищожи неколцина, все е нещо. Да вървим.
— Чакай малко — спря го Люк и се присегна със Силата. Съзнанието на имперските войници го безпокоеше по странен начин. — Разделят се. Половината все още са пред вратите вляво, другите се насочиха към бойния отсек вдясно.
— Опитват се да ни обкръжат — кимна Хан. — Ландо, тази част изолирана ли е от мостика?
— Не. Вратите на хангара би трябвало да издържат за малко, но след бойния отсек има истински лабиринт от складове и помещения за поддръжка, откъдето сигурно могат да излязат в главния десен коридор. Вратите са твърде много, за да затворим всичките.
Откъм вратите, които току-що бяха напуснали, се чу приглушено избухване на насочен заряд.
— Значи тази група иска да ни накара да повярваме, че всички са тук, докато другите се опитват да ни излязат в гръб — реши Хан. — Е, и без това не възнамерявахме да задържим целия коридор. Чуй с Ландо и останалите, ще отстъпвате назад към мостика. Унищожете колкото може повече от тях. Ние с Люк ще отидем в десния коридор и ще видим дали не можем да задържим малко другата група.
Чубака изръмжа утвърдително и тръгна напред, а четиримата техници го последваха.
— Късмет! — пожела им Ландо и тръгна.
Хан погледна Люк:
— Все още ли са само две групи?
— Да — кимна той, като се опитваше да установи местоположението им. Странното усещане още не се бе разсеяло…
— Добре, да вървим.
Хан тръгна пръв по тесния коридор. Подредените една до друга врати показваха, че това е отсекът с каютите на екипажа.
— Къде отиваме? — попита Люк.
— Към втората батарея на десния борд — отвърна Хан. — Там би трябвало да има нещо гадно, с което да напълним главния коридор — охладител за турболазерните оръдия или нещо такова.