В центъра на стаята в редица срещу нея стояха мълчаливо петима ногри. Лея преглътна мъчително, нещо й подсказваше, че трябва първа да заговори. Кабарак пристъпи напред и падна на колене, долепи чело в пода и разпери встрани ръце. Лея разпозна жеста на уважение — Кабарак го беше показал пред нея в затворническата килия на Кашиуук.
— Илараш мир лак свориле — каза той. — Мирале кара сив Малараш вир е Вейдра.
— Разбираш ли го? — шепнешком попита Лея.
— До известна степен — отговори Трипио. — Според мен това е диалект на древен търговски език…
— Шава! — извика ногрито в средата.
Трипио подскочи, но бързо се окопити и преведе: — Той каза „Тишида“.
— Разбрах го — отвърна Лея.
Изправи гордо глава и реши да демонстрира цялата тежест на благородническото възпитание, което бе получила в кралския двор на Алдераан. Различията между местните обичаи и символите на властта бяха големи, но все пак тя беше дъщеря на техния господар Дарт Вейдър и със сигурност не биваше да търпи такова грубо поведение.
— Така ли се обръщате към вашата малараши? — извика високомерно Лея.
Шестимата ногри се обърнаха и впериха поглед в нея. Лея се присегна със Силата и се опита да разгадае чувствата зад каменните им лица, но както винаги съзнанията на извънземните се оказаха затворени за нея. Значи трябваше да продължи поусет.
— Зададох ви въпрос — наруши тя тишината. Ногрито в средата пристъпи напред и Лея едва сега забеляза малките стегнати гърди в горната част на гръдния кош, които се очертаваха ясно под свободно падащата туника. Сигурно беше жена.
— Какво е матриарха? — прошепна тя към Трипио, припомняйки си думата, която Кабарак беше използвал при слизането от кораба.
— Жена, която е начело на един род или на част от племето — преведе дроидът нервно.
Говореше едва доловимо; Трипио винаги беше мразил да му крещят.
— Благодаря — кимна Лея и изгледа жената. — Вие ли сте майката на рода?
— Аз съм — отвърна ногрито на основния език. Говореше със силен акцент, но все пак думите й се разбираха. — Как ще ни докажеш, че наистина си малараши?
Лея мълчаливо й подаде ръката си. Майката се поколеба, пристъпи към нея и неохотно я пое.
— Ще оспорите ли това, което казах? — попита Кабарак.
— Мълчи, трети сине — скастри го майката и вдигна глава да погледне Лея в очите. — Поздравявам ви, лейди Вейдър, но не мога да ви приветствам с добре дошла.
Лея задържа погледа й. Все още не долавяше нищо от другите ногри, но усещаше, че Чубака е напуснал кораба и бързо се приближава към къщата. Уукито беше страшно разгневено и тя се надяваше да не връхлети вътре и да унищожи малкото, което бе успяла да постигне.
— Може ли да попитам защо? — попита Лея.
— Вие служихте ли на императора? — отвърна с въпрос ногрито. — Подчинявате ли се сега на нашия господар върховния адмирал?
— Не — отговори тя.
— В такъв случай носите раздор и неразбирателство сред нас — заключи мрачно майката. — Несъгласие за миналото и настоящето — поклати глава. — На Онор нямаме нужда от още неразбирателство, лейди Вейдър.
Преди тя да бе довършила думите си, вратата зад Лея се отвори рязко и в колибата нахлу Чубака. Майката се сепна леко от появата на уукито, а един от другите ногри възкликна изненадано Чубака изръмжа предупредително.
— Сигурен ли си, че са имперски войници? — попита Лея. Студен юмрук стисна сърцето й. Не, мълчаливо се помоли тя. Не сега. Уукито набързо разказа какво беше видяло — две совалки тип „Ламбда“ се спускаха от орбита, а откъм Нистао приближаваха още няколко.
Кабарак пристъпи към майката и неспокойно изръмжа нещо на езика на ногрите.
— Той казва, че се е заклел да ни защитава — преведе Трипио. — Моли клетвата му да бъде уважена.
За един дълъг момент Лея си помисли, че майката на рода ще откаже, но изведнъж ногрито кимна с въздишка.
— Елате с мен — обърна се към Лея Кабарак и забързано се стрелна покрай Чубака към вратата. — Майката се съгласи да ви скрие от нашия господар върховния адмирал. Поне засега.
— Къде отиваме? — попита Лея и го последва навън в мрака.
— Дроида и вещите ви ще скрия при обеззаразяващите дроиди, прибрани за през нощта във външната барака — обясни ногрито и посочи към постройката без прозорци на около петдесет метра от тях. — Вие и уукито представлявате по-голям проблем. Ако войниците носят радари, биоимпулсите ви ще се различават от тези на ногрите.
— Знам — отговори Лея.