Хан премига изненадано.
— На единайсет ли? — повтори той. — Искате да кажете — в училище?
— Точно така — кимна Бел Иблис. — Бяха ви докарали да слушате група старци да ви приказват за политика.
Хан се изчерви. Все още не си спомняше всичко ясно, но по онова време точно такова беше отношението му към политиката. А всъщност мнението му не се бе променило много през годините.
— Съжалявам, но не мога да си спомня.
— Нали ви казах, не съм и очаквал друго — усмихна се Бел Иблис. — Но пък аз си спомням случая много добре. След обсъждането вие зададохте два невероятно прости, но много важни въпроса. Първият се отнасяше за етичните основи на започналото да набира сила в правните системи на Републиката предубеждение срещу извънземните същества, а вторият беше за някои случаи на корупция сред моите колеги в Сената.
Случаят започна да изплува в паметта му, макар и доста смътно.
— Да, сещам се — каза бавно Хан. — Май един от съучениците ми ме предизвика да ви задам тези въпроси. Искал е да си изпрося наказание за невъзпитано поведение. Но по това време вече бях загазил доста и това изобщо не ме притесняваше.
— Значи от малък сте си избрали ролята на бунтар, така ли? — подхвърли сухо Бел Иблис. — Както и да е, не очаквах такива въпроси от едно единайсетгодишно момче и ме заинтересувахте. Оттогава ви хвърлях по едно око от време на време.
Хан го погледна намръщено:
— И вероятно не сте останали очарован от това, което сте виждали.
— Понякога — съгласи се Бел Иблис. — Ще си призная, че бях безкрайно разочарован, когато ви изхвърлиха от имперската академия. Там показахте доста обещаващи качества и по това време вече усещах, че лоялният висш офицерски състав е една от малкото пречки пред превръщането на Републиката в империя — сенаторът сви рамене. — Но може би постъпихте правилно, че напуснахте тогава. При очевидното ви презрение към властта сигурно щяхте да бъдете унищожен при някоя от чистките сред офицерите, които отказаха да преминат на страната на императора. В такъв случай историята можеше да има съвсем друг край, нали?
— Сигурно — призна честно Хан и плъзна поглед във военната зала. — И от колко време сте в… как го нарекохте? Гнездото на Пилигрима?
— О, никъде не се задържаме дълго — отговори Бел Иблис, сложи ръка на рамото му и нежно, но твърдо го поведе към вратата. — Ако се установим за постоянно, имперската флота със сигурност ще ни открие. Но ще поговорим по работа по-късно. Приятелят ви отвън сигурно е започнал да се безпокои. Елате да ме запознаете с него.
Ландо наистина изглеждаше доста нервен, когато Хан и Бел Иблис излязоха отново на слънчева светлина.
— Всичко е наред — увери го Хан. — Тук сме сред приятели. Сенаторе, това е Ландо Калризиан, бивш генерал на Бунтовническия съюз. Ландо, сенатор Гарм Бел Иблис.
Не очакваше името на известния в миналото корелиански политик да говори нещо на приятеля му и се оказа напълно прав.
— Сенаторе — безизразно кимна Ландо.
— За мен е чест да се запознаем, генерал Калризиан — каза Бел Иблис. — Чувал съм великолепни работи за вас.
Ландо погледна към Хан и каза:
— Само Калризиан, ако обичате. Генерал вече е само придворна титла.
— Тогава сме на равно — усмихна се Бел Иблис. — И аз вече не съм сенатор — той махна към Сена: — Познавате се с главния ми съветник и неофициален посланик с извънредни пълномощия Сена Лейкволд Миданил. И с… — замълча и се огледа. — Разбрах, че сте били с Иренес.
— Тя имаше работа на кораба, сър — каза Сена. — Другият ни спътник трябваше да бъде поуспокоен.
— Да, помощникът на съветник Фейлия — проточи Бел Иблис и погледна към космодрума. — Това може да се окаже доста неприятно.
— Така е, сър — кимна Сена. — Може би не биваше да го водя тук, но не можех да направя друго.
— А, постъпили сте правилно — увери я Бел Иблис. — Ако го бяхте оставили сам посред имперското нападение, щеше да стане доста неприятно.
Хан усети леки тръпки. Във вълнението от срещата със сенатора изцяло бе забравил какво ги беше довело тук от Ню Кав.
— Изглежда, сте в добри отношения с Брейлия, сенаторе — внимателно запита той.
Бел Иблис го изгледа втренчено:
— И искате да разберете в какво точно се изразяват ли? Хан се стегна:
— В интерес на истината, да, сър.
Сенаторът се поусмихна:
— Продължавате да не обичате прекланянето пред авторитетите, така ли? Добре, елате с мен до щаба и ще ви кажа всичко, което искате да знаете — чертите на лицето му леко се изостриха. — След това и аз бих искал да ви задам няколко въпроса.