Вратата се отвори и Пелаеон пристъпи в тъмното преддверие на личната командна зала на Траун. Тъмно и сякаш празно, но капитанът много добре знаеше, че не е така.
— Нося важна информация за върховния адмирал — каза високо той. — Нямам време за глупавите ти игрички.
— Не са игри — измяука злокобно Рък в дясното му ухо. При появата на ногрито капитанът подскочи, макар че го очакваше. — Уменията за дебнене трябва да се упражняват.
— Упражнявай ги върху някой друг — изръмжа Пелаеон. — Аз си имам работа.
Приближи до вътрешната врата, като проклинаше наум Рък и всички ногри. Може и да бяха полезни оръдия за Империята, но досегашният опит за взаимодействие с такива объркани племенни структури неизменно бе показвал, че примитивните племена създават само неприятности. Вратата на командната зала се отвори. Вътре беше тъмно, само тук-там блещукаха кандила.
Капитанът спря. Изведнъж му се стори, че е в зловещата крипта на Уейланд, където хилядите кандила бележеха гробовете на натрапниците, убити от Хорус Кбаот. Ако Траун бе превърнал командната зала в копие на криптата…
— Не, не съм изпаднал под влиянието на лудия майстор джедай — прозвуча сухият глас на Траун. В светлината на кандилата Пелаеон видя блестящите червени очи на върховния адмирал. — Вгледайте се по-внимателно, капитане.
Пелаеон се подчини и видя, че кандилата всъщност са холографски изображения на изключително нежни блещукащи пластики.
— Красиви са, нали? — каза замечтано върховният адмирал. — Корелиански пламтящи миниатюри, едни от малкото произведения на изкуството, на които мнозина са се опитали да подражават, но без изобщо да успеят да постигнат това съвършенство. Всъщност са само правилно прокарани трансоптични нишки, псевдолуминисцентна растителна материя и две слънчеви гурлиански батерии и все пак в тях има нещо неуловимо — изображенията на пламъците избледняха и в средата на стаята се появи холограма на три стари крайцера. — Това е снимано от „Неумолим“ преди два дни край планетата Ню Кав, капитане — продължи все така замислено Траун. — Наблюдавайте внимателно.
Той пусна записа. Пелаеон гледаше мълчаливо как подредените в триъгълник крайцери откриха огън с йонните си оръдия в посока към камерата. В разгара на атаката един изтребител и някаква малка яхта бързо се скриха в средата на триъгълника. Крайцерите се отдалечиха, без да спират стрелбата, и минута по-късно цялата група се прехвърли в хиперпространството. Изображението изчезна и залата се освети от меки светлини.
— Някакви коментари? — попита Траун.
— Изглежда, старите ни познайници отново се появяват — отвърна Пелаеон. — Сякаш са се възстановили от разгрома в Линури. Доста неприятно, особено сега.
— За съжаление май ще се превърнат в нещо много повече от обикновена неприятност — отбеляза върховният адмирал. — Единият от спасените кораби е бил идентифициран от „Неумолим“ като „Дамата на късмета“. На борда са били Хан Соло и Ландо Калризиан.
Капитанът го погледна изненадано:
— Соло и Калризиан? Но… — млъкна рязко.
— Те трябваше да бъдат в системата Паланхи — довърши изречението Траун. — Да, преценката ми се оказа грешна. Очевидно се е случило нещо важно, което ги е накарало да забравят за момент тревогите си за репутацията на Акбар.
Пелаеон погледна натам, където допреди малко беше изображението на трите крайцера, и подхвърли:
— Например възможността да привлекат към бунтовническата армия допълнителна сила.
— Не ми се вярва да са се обединили вече — сбърчи чело Траун. — И едва ли съюзът им е неизбежен. Начело на нападението стои корелианец, капитане, вече съм сигурен в това. И има само няколко вероятности за самоличността на този корелианец.
В съзнанието на Пелаеон просветна червена лампичка:
— Соло е корелианец, нали?
— Да — потвърди Траун. — Според мен това е още една причина, поради която те още преговарят. Ако командирът им наистина е този, за когото предполагам, той би предпочел да говори със свой сънародник, преди да се свърже с водачите на бунтовниците.
Предавателят вляво избръмча.
— Адмирал Траун? Имаме връзка с „Неумолим“, както заповядахте.
— Благодаря — отвърна Траун и превключи.
Пред двойния кръг екрани се появи триизмерно изображение на старши имперски офицер, изправен пред контролното табло на системата за прехващащи лъчи.
— Адмирале — кимна тържествено той.
— Добър ден, капитан Дория — поздрави Траун. — Заловихте ли затворника, за когото ви помолих?
— Тук е, сър — отвърна Дория, извърна се и махна. Встрани се появи набит мъж с вързани отпред ръце. Лицето му беше безизразно зад добре поддържаната брада. — Казва се Нилс Фериер — продължи капитанът. — Заловихме го заедно с целия екипаж по време на нападението на Ню Кав.