— Нападение, от което избягаха Скайуокър, Соло и Калризиан — каза Траун.
Дория потръпна.
— Тъй вярно, сър.
Върховният адмирал се обърна към Фериер:
— Капитан Фериер, в досиетата ни за вас е отбелязано, че сте специалист в кражбата на космически кораби. А на Ню Кав сте били заловени с товар биомолекули. Как ще обясните този факт?
Фериер едва-едва сви рамене:
— Човек не може да отмъква кораби всеки ден — каза той. — Трябва да се чака благоприятна възможност и всичко да се планира внимателно. Малко търговия и превоз на товари ни помагат да преживяваме.
— Нали сте наясно, че биомолекулите не са били декларирани пред властите?
— Да, капитан Дория ми го каза — отвърна Фериер с необходимата смесица от изненада и възмущение. — Повярвайте ми, ако знаех, че са ме наели, за да бъде измамена Империята…
— Освен това съзнавате, предполагам — прекъсна го Траун, — че за такива действия мога да конфискувам не само товара, но и кораба ви.
Крадецът знаеше много добре това. Пелаеон го виждаше по бръчиците около очите му.
— Неведнъж съм правил услуги на Империята, адмирале — отвърна тихо той. — Прекарвал съм контрабандни стоки от Новата република и съвсем наскоро доставих три сиенарски патрулни кораба на вашите хора.
— За което ви е било платено щедро — напомни му Траун. — Ако се опитвате да ни внушите, че ви дължим нещо заради минали услуги, не си правете труда. Както и да е, възможно е да намерим начин да изплатите дълга си. Когато се опитвахте да избягате от планетата, забелязахте ли корабите, които обстрелваха „Неумолим“?
— Разбира се — в гласа на Фериер прозвучаха нотки на наранена професионална гордост. — Това бяха крайцери с хипердвигатели. Изглеждаха старички, но в пълна изправност. Вероятно са минали през основен ремонт.
— Така е — адмиралът се усмихна: — Искам ги.
На Фериер му бяха нужни няколко секунди, докато изцяло възприеме безцеремонното желание, и зяпна изненадано.
— Искате да кажете… аз?
— Не ви ли харесва предложението? — попита студено Траун.
— Ммм… — крадецът преглътна: — Адмирале, с цялото си уважение…
— Имате три стандартни месеца, за да ми доставите корабите или поне да посочите точното им местонахождение — прекъсна го адмиралът. — Капитан Дория?
Капитанът пристъпи напред:
— Сър?
— Освободете капитан Фериер и екипажа му и им дайте необозначен товарен кораб на разузнаването. Техният ще остане на борда на „Неумолим“, докато изпълнят поверената им задача.
— Разбрано — кимна Дория.
Траун многозначително вдигна вежди:
— И последно, капитан Фериер. За да предотвратим вероятността от изкушение да не изпълните задачата и да избягате, в товарния кораб, който ще ви бъде даден, е заложена мощна бомба със закъснител, нагласена да се взриви след три стандартни месеца. Вярвам, че ме разбрахте.
Лицето на Фериер беше станало восъчнобяло и той едва успя да кимне:
— Да.
— Добре — адмиралът отново се обърна към Дория: — Оставям уреждането на подробностите във ваши ръце, капитане. Информирайте ме периодично за развитието на операцията — Траун докосна командното табло и холограмата изчезна. — Както вече казах, капитане — обърна се той към Пелаеон, — според мен съюзът с бунтовниците не е неизбежен.
— Ако Фериер си свърши работата — отговори капитанът със съмнение в гласа.
— Има доста голяма вероятност да успее — увери го адмиралът. — Все пак имаме приблизителна представа за местонахождението на базата им. За съжаление в момента не разполагаме с време и достатъчно хора, за да ги унищожим. А и да можехме да го направим, при едно цялостно нападение крайцерите ще бъдат разрушени, а на мен са ми нужни невредими.
— Така е, сър — съгласи се мрачно Пелаеон и си припомни защо бе дошъл. — Адмирале, пристигна докладът на екипа по претърсването на кораба на Кабарак — и подаде през двойния кръг екрани информационния чип.
За момент блестящите червени очи на Траун се приковаха върху лицето му, като че ли се опитваха да разберат причината за очевидната нервност на капитана. След това безмълвно взе чипа от ръката му и го пъхна в процепа на корабния компютър. Стиснал здраво устни, Пелаеон чакаше върховният адмирал да прегледа доклада.
Траун стигна до края и се облегна назад в креслото. Изражението му беше неразгадаемо.
— Козина от ууки — каза той.
— Тъй вярно, сър — кимна Пелаеон. — Из целия кораб. Следващите няколко секунди Траун помълча и накрая попита: