Детето отново се поклони и после тръгна към голямото кръгло здание, до което Кабарак беше приземил кораба предната вечер. Лея го последва, а другите деца застанаха от двете й страни. Докато вървяха, тя ги оглеждаше крадешком, чудейки се на светлия цвят на кожата им. Кожата на Кабарак беше с цвета на стомана, а на майката беше доста по-тъмна. Дали сред ногрите имаше различни раси? Или потъмняването беше естествен процес с напредването на възрастта? Реши при първа възможност да попита Кабарак.
На ярката слънчева светлина дукхата изглеждаше много по-грижливо изградена, отколкото й се бе сторило. Издигнатите през няколко метра колони бяха от цели белени трупи, боядисани в черно и полирани до блясък. Светлото дърво, от което беше направена останалата част на стената, беше покрито с интересна резба. Отблизо видя, че металната лента, която опасваше сградата точно под стряхата, също е украсена — явно ногрите се опитваха да комбинират функционалните елементи с изкуство. Постройката беше двайсетина метра дълга и четири висока, а конусовидният покрив се извисяваше на още три-четири метра по-горе и Лея се зачуди колко ли колони поддържат цялата сграда.
До високата двойна врата между две колони стояха деца. При приближаването й те разтвориха пред нея крилата. Тя кимна в знак на благодарност и влезе.
Отвътре дукхата бе не по-малко внушителна, отколкото отвън. Пространството бе заето от една-единствена просторна зала, като малко зад средата се извисяваше величествен трон. Вдясно между две колони бе оформена малка ниша с ъгловат покрив и покрити с тъмна мрежа прозорци, а на отсрещната стена се виждаше някаква графика. Вътре нямаше подпорни колони. Тежки вериги, окачени на външните, крепяха един вид голяма чиния, в която скрити лампи, насочени нагоре, осигуряваха меко разсеяно осветление.
На няколко метра пред графиката на стената група от двайсетина деца седяха в полукръг около Трипио, който разказваше нещо на техния език и от време на време допълваше разказа си със звукоподражателни ефекти. Явно това беше съкратената версия за борбата на Бунтовническия съюз срещу Империята, която бе разказал на еуоките, и Лея се надяваше дроидът да си спомни, че тук не бива да рисува Дарт Вейдър като злодей. По време на полета стотици пъти му бе набивала това в главата.
Леко движение вляво от нея привлече погледа й — в другата част на дукхата един срещу друг стояха Кабарак и Чубака, заети с някакви безшумни движения на ръцете и китките. Уукито погледна въпросително към нея. Лея кимна, за да го увери, че е добре, и се опита да разбере от излъчването му какво правят двамата с Кабарак. Май не се опитваше да счупи ръцете на ногрито и поне това бе някакъв успех в отношенията между двамата.
— Лейди Вейдър — прозвуча зад гърба й нисък глас. Лея се обърна, към нея се приближаваше майката на рода. — Поздравявам ви. Успяхте ли да се наспите добре?
— Достатъчно — отвърна Лея. — Вашето гостоприемство беше чест за мен — и погледна към Трипио, чудейки се дали да го извика да изпълнява задълженията си на преводач.
Майката разбра жеста й погрешно.
— Сега е време за урока по история на децата — обясни тя. — Дроидът ви беше така любезен да им разкаже за последните деяния на нашия господар Дарт Вейдър.
Последното дело бе саможертвената битка на Вейдър с императора със залог живота на Люк.
— Да — измърмори Лея, — трябваше му много време, за да разбере истината, но накрая се отърси от лъжовната мрежа на императора.
Майката остана за момент безмълвна, след това се обърна и тръгна покрай стената.
— Елате, лейди Вейдър.
Лея я последва и за първи път забеляза, че вътрешните стени на дукхата също са украсени с дърворезба. Дали това не беше историята на рода?
— Третият ми син има нов дълг на честта към уукито — каза майката и махна към Кабарак и Чубака. — Миналата нощ нашият господар върховният адмирал дойде да търси доказателства, че третият ми син го е излъгал за повредата в кораба си. Но поради навременната намеса на уукито той не успя да намери нищо.
— Да, снощи Чуй ми каза, че се е поровил в устройствата. Не разбирам много от системите на космическите кораби, но знам, че не е лесно да се изфабрикуват такива свързани повреди. За всички нас е истинско щастие, че той е разбрал какво трябва да се направи, и го е свършил навреме.
— Уукито не е от вашия род, нито пък от племето ви — продължи ногрито. — Но въпреки това вие му вярвате като на приятел.
Лея си пое дълбоко дъх.