В другия край на залата децата бяха свършили с урока и наскачаха. Едно от тях направи пред Трипио нещо като умален вариант на традиционния поклон. Дроидът отговори и цялата група се обърна и тръгна към вратата, където ги чакаха двама възрастни.
— Време за почивка ли? — попита Лея.
— Край на днешните уроци за миналото — отвърна майката. — Сега децата трябва да се заловят с работата си в селото. След вечеря ще дойде времето за обучението им за бъдещата служба към Империята.
Лея поклати глава:
— Не е правилно — каза тя. Децата вече бяха излезли от дукхата. — Никой не бива да продава децата си, за да живее.
Майката изсъска:
— Имаме дълг. Как другояче да го платим?
Лея стисна юмруци. Как наистина? Империята имаше всички основания да бъде доволна от сключената сделка. Лея бе виждала как действат командосите ногри, и разбираше, че Империята не би позволила ногрите да изплатят дълга си по друг начин. И след като те го приемаха като дълг на честта към спасителите си…
— Не знам — призна тя.
Някакво движение привлече вниманието й. На пода в другата част на залата Кабарак се беше превил на една страна, а Чубака му извиваше ръката. Двамата като че ли се биеха, но съзнанието на Чубака не излъчваше ярост.
— Какво правят? — обърна се тя към майката.
— Уукито помоли третия ми син да му покаже някои от бойните ни техники — отвърна майката с доловима гордост в гласа. — Уукитата притежават огромна сила, но не знаят как да се бият.
Самите уукита за нищо на света не биха се съгласили с това твърдение, но Лея трябваше да признае, че поне Чубака винаги беше разчитал главно на грубата сила и точността на лъка си.
— Изненадана съм, че е пожелал Кабарак да го обучава — каза тя. — Той никога не му се е доверявал.
— Вероятно недоверието изостря интереса му — отвърна сухо майката.
— Нищо чудно — усмихна се Лея.
Известно време наблюдаваха мълчаливо как Кабарак показва на Чубака хватки за блокиране на китката и ръката. Бойната техника на ногрите изглеждаше разновидност на онези, които Лея бе изучавала като малка на Алдераан, и тя потрепери, като си представи какво можеше да постигнат с тези движения мускулите на уукитата.
— Вече разбирате кръговрата на живота ни, лейди Вейдър — каза тихо майката. — Животът ни все още виси на нишка, по-тънка от паяжинка. Дори сега не разполагаме с достатъчно чиста земя, за да произвеждаме храна, колкото ни е нужна, и се налага да купуваме от Империята.
— За което плащате със синовете си — кимна Лея.
Поддържането на неизплатими дългове беше най-старата форма на прикрито робство в галактиката.
— Не само затова се налага да изпращаме синовете си в космоса — въздъхна горчиво майката. — Дори и Империята да ги пусне, не можем да приберем у дома всички наши синове. Няма да има с какво да ги храним.
Лея отново кимна. Това беше най-майсторски измисленият и ловък капан, който някога беше виждала. Но от Вейдър и императора не би и трябвало да очаква друго.
— Никога няма да изплатите дълга си — каза направо тя. — И вие го знаете, нали? Върховният адмирал ще се погрижи Империята да ви е нужна, докато има полза от вас.
— Така е — призна майката. — Доста време ми трябваше, за да го проумея, но вече съм уверена. Ако всички ногри повярват в думите ви, нещата може да се променят.
— Нима останалите ногри още вярват, че Империята е ваш приятел?
— Не всички, но голяма част — майката вдигна ръка: — Виждате ли светлините на звездите, лейди Вейдър?
Лея погледна нагоре към чинията, увиснала на четири метра над пода от веригите, които поддържаха стените. Беше от някакъв черен метал с диаметър метър и половина. По повърхността й се виждаха стотици малки дупчици. През тях като звезди блещукаше светлината на подредените по ръба свещи и цялостният ефект изключително напомняше вариант на нощно небе.
— Да, виждам ги.
— Ногрите винаги са обичали звездите — каза майката с глас, който сякаш идваше отдалеч. — Едно време, много отдавна, сме ги смятали за богове. Дори след като разбрахме какво представляват, те останаха наши приятели. И да нямахме никакъв дълг, мнозина от нас биха заминали с лорд Вейдър само заради радостта от пътуването сред звездите.
— Разбирам — измърмори Лея. — С много хора в галактиката е същото. Но това е общо право и всеки от нас го получава с раждането си.