— Джедай Скайуокър! — извика зад него Кбаот. — Раните не са сериозни. Ела тук.
Люк не помръдна и отвърна през зъби:
— Боли го.
— Трябва да го боли — каза Кбаот. — Имаше нужда от урок, а болката е единственият учител, която никой не забравя. Ела с мен.
За момент Люк се зачуди дали да се подчини. По лицето и излъчването на Сван личеше, че много го боли…
— Нима бе по-добре Тарм да лежи сега убит? — добави Кбаот.
Люк погледна лазерния револвер на пода, после застиналия Тарм, който стоеше неподвижно с облещени очи. Лицето му имаше цвета на мръсен сняг.
— Можеше да го спреш и по други начини каза младият джедай и се изправи.
— Но нито един от тях нямаше да запомни задълго — Кбаот прикова с погледа си Люк. — Чуй ме, джедай Скайуокър, и го запомни добре. Ако позволиш присъдата ти да бъде забравена, ще се наложи много пъти да повтаряш урока си — той задържа погледа си още няколко секунди и се обърна към вратата. — Нямаме повече работа тук. Да тръгваме.
Звездите блестяха високо в небето, когато Люк внимателно отвори ниската порта на Върховния замък и излезе от двора. Арту беше забелязал приближаването му и веднага щом господарят му затвори портата зад себе си, дроидът включи светлините на изтребителя, за да освети пътя му.
— Здравей, Арту — поздрави Люк, приближи се до малката стълбичка и уморено се качи в кабината. — Идвам само да видя как сте ти и корабът.
Арту избибика уверено, че всичко е наред.
— Добре — кимна Люк, прегледа набързо екраните на командното табло и пусна проверка на състоянието на системите. — Излезе ли нещо от онова изследване, което ти оставих да направиш?
Този път отговорът беше далеч по-песимистичен.
— Толкова ли е зле? — поклати мрачно глава Люк, когато на екрана на корабния компютър се появи преводът на думите на дроида. — Е, случва се, когато се опитваш да провериш нещо в планините.
Арту подсвирна унило и попита нещо.
— Не знам — отвърна Люк. — Сигурно още няколко дни. Може би повече, ако той има нужда от мен тук — въздъхна тежко: — Не знам, Арту. Никога не става онова, което очакваш. Отидох на Дагоба, за да намеря велик воин, а вместо това срещнах Учителя Йода. Дойдох тук, като очаквах да видя някой като него, а попадам на майстор Кбаот.
Дроидът изпиука пренебрежително и Люк се усмихна, когато прочете превода.
— Вярно, но не забравяй, че и Учителят Йода доста те поизмъчи първата вечер — напомни той и потрепери при спомена.
Учителят Йода бе измъчил и самия него по време на първата им среща. Тя беше проверка за търпението и отношението му към непознатите. И Люк се беше провалил. Страхотно. Но Арту не беше съгласен.
— Да, прав си — призна Люк. — Дори когато ни проверяваше, Йода никога не се е държал така грубо както Кбаот.
Облегна се назад, отпусна глава и погледна през отворения люк към върховете на планините и далечните звезди над тях. Беше уморен, вероятно дори по-уморен, отколкото след последната решителна битка срещу императора. Нямаше сили за нищо. Добре, че се стегна и дойде да провери Арту.
— Не знам какво да правя, Арту. Днес той рани един човек. И то доста. Намеси се в спор, без да го канят, след това наложи присъдата си и… — махна с ръка безпомощно: — Просто не мога да си представя Бен или Учителят Йода да постъпват така. Но той е джедай като тях. Така че чий пример трябва да следвам сега?
Дроидът се замисли над думите му и след това почти неохотно отговори.
— Това е очевидният въпрос — съгласи се Люк. — Но защо един обърнал се в тъмната страна на Силата джедай с мощта на Кбаот ще си губи времето да си играе с мен по този начин? Защо просто не ме убие и не приключи с въпроса?
Арту издаде електронния еквивалент на човешкото сумтене и възможните причини се появиха на екрана. Списъкът беше дълъг, очевидно дроидът бе отделил доста време, за да обмисли въпроса.
— Оценявам загрижеността ти, Арту — усмихна се Люк. — Но почти съм сигурен, че той не служи на тъмната страна на Силата. Кбаот е непостоянен и често изпада в различни настроения, но около него я няма онази зловеща аура, която се усещаше около Вейдър и императора — замълча за момент. Не беше лесно да се изрече: — Според мен най-вероятно майстор Кбаот просто е луд.
Вероятно това беше първият път, когато Люк виждаше Арту толкова изненадан, че да не може да проговори. За момент единственият звук в изтребителя беше шепотът на планинския вятър, който играеше във високите хилави дървета около замъка. Люк наблюдаваше звездите и чакаше Арту да се съвземе от изненадата. най-накрая дроидът се отърси от шока.