Хан изсумтя под нос.
— Това ли наричаш просто?
— Имаме си работа с върховен адмирал, Хан — напомни Ландо. — Всичко е възможно.
— Да, но възможно не означава сигурно — възрази приятелят му. — И ако всичко е толкова тайнствено и скрито, защо ни доведоха тук?
— А защо не? Присъствието ни изобщо не би навредило на плана им и дори може да помогне. Показват ни изфабрикуваната фасада, изпращат ни обратно, ние скачаме срещу Фейлия и Мон Мотма прибира корабите на Корускант, за да защитават съвета от опит за преврат, който така и няма да се случи. Настава голям хаос и се оголват още повече сектори, които Империята лесно може да завладее.
Хан поклати глава:
— Този сценарий е абсолютно невероятен.
— Може би — каза мрачно Ландо. — А може би ти се доверяваш твърде много на един призрак на корелиански сенатор.
Вече бяха стигнали отредената им барака в двойната редица малки постройки, дълги около пет метра всяка. Хан набра кода, който Сена им беше казала, и влязоха вътре.
Жилището беше почти празно и просто, но функционално устроено. Състоеше се само от една стая с малка кухненска ниша от едната страна, а отсреща имаше врата, която вероятно водеше към банята. по-голямата част от пространството беше заето от кафява сгъваема маса, на която беше инсталирано командно табло, и две стари нагаждащи се към тялото кресла, тапицирани във военно сиво. В стената бяха вградени шкафчета със сгъваеми легла, които се разпъваха на мястото на масата за през нощта.
— Доста уютно — подхвърли Ландо.
— Вероятно може да бъде прибрано и натоварено на корабите за три минути — каза Хан.
— Съгласен съм — кимна приятелят му. — Точно така трябваше да изглежда и салонът.
— Може би са решили, че не е лошо да имат поне едно помещение, което да не прилича на дошло от времето на Войните на клонингите — предположи Хан.
— Може би — въздъхна Ландо, настани се на едно от креслата и с интерес огледа възглавничката. — Сигурно са ги извадили от старите крайцери — той мушна с пръст да опита материята. — Дори не са ги подплатили допълнително, когато са ги претапицирали… — млъкна и изведнъж лицето му се скова.
— Какво става? — попита настойчиво Хан.
Ландо бавно се извърна към него:
— Това кресло — прошепна той. — Отдолу не е сиво, а синьо-жълто.
— Много хубаво — Хан продължаваше да го гледа озадачено. — И какво от това?
— Не се ли сещаш? Флотата не прави вътрешността на бойните кораби в синьо-жълто. Никога не са ги правили в синьо-жълто. Нито по времето на Империята, нито на Новата, нито на Старата република. С едно-единствено изключение.
— Което е? — попита Хан.
Ландо дълбоко пое дъх:
— Флотата „Катана“.
Хан го зяпна, мрачно предчувствие стегна сърцето му. Флотата „Катана“…
— Не може да бъде — въздъхна той. — Сигурно грешиш.
— Не греша, Хан — поклати глава приятелят му. Пъхна пръстите си по-дълбоко, повдигна сивата покривка и отдолу се показа първоначалният цвят. — Навремето прекарах два месеца в изучаване на Тъмната сила. Това кресло е от там.
Хан погледна потъмнелия от времето синьо-жълт плат. Стори му се, че сънува. Флотата „Катана“. Тъмната сила. Изгубена преди половин век, ето че сега изведнъж се натъкват на нея.
— Трябва ни някакво по-сигурно доказателство — каза той. — Само това не е достатъчно.
Ландо кимна, без да може още да се отърси от изненадата.
— Това обяснява защо ни държаха на борда на „Дамата на късмета“ през целия път дотук — каза той. — Нямаше да успеят да скрият факта, че крайцерът им разполага само с двехиляден екипаж вместо с нормалните шестнайсет хиляди. Флотата „Катана“…
— Ще надникнем в един от корабите — предложи Хан. — Случайно да си се сетил да запишеш оная парола, която Иренес подаде при кацането?
Ландо пое дълбоко дъх и сякаш го издиша всичкия наведнъж:
— Вероятно ще успеем да я възстановим — каза той. — Но ако разполагат с малко разум, паролата за кацане няма да е същата като за излитане. Според мен обаче не е необходимо да влизаме в самите кораби. Трябва ми само да погледна отблизо онзи компютърен екран в салона на щаба.
— Добре — кимна мрачно Хан. — Да вървим тогава да го разгледаме.
ГЛАВА 16
Само след няколко минути бяха в салона на щаба. По пътя Хан внимателно наблюдаваше движението на пешеходците и машините, като се надяваше, че е доста рано и салонът ще бъде празен. Щеше да им е доста трудно да погледнат отблизо екрана и да не се събере цяла навалица от хора, които няма какво друго да правят, освен да зяпат какво става на бара.