— Няма нищо — успокои я Хан.
Много добре разбираше какво преживява тя, и й съчувстваше. Макар че действаше по единствения правилен начин и водена от най-добри намерения, тя вероятно все още гледаше на постъпката си като на предателство. Спомни си за изражението на Люк точно преди битката при Йовин с първата „Звезда на смъртта“, когато мислеше, че Хан ще избяга и ще го изостави…
— Хан — повика го тихо Ландо.
Погледна приятеля си и прогони спомените. Ландо леко вдигна вежди, за да му напомни за какво бяха отишли в салона.
— Предлагаме ти сделка, Сена — обърна се отново към нея Хан. — Ще поговорим с Мон Мотма за сенатора, а ти ще ни разкажеш за флотата „Катана“.
Лицето й се вкамени:
— Флотата „Катана“?!
— Откъдето сте взели шестте крайцера — намеси се Ландо. — Не отричай, успях да огледам оня екран над бара в салона на щаба.
Сена пое дълбоко дъх:
— Нищо не мога да ви кажа.
— Защо? — попита Ландо. — Нали отново ще бъдем съюзници, забрави ли?
Хан усети, че го обзема неприятно предчувствие:
— Освен ако вече не сте обещали флотата на Фейлия.
— Нищо не сме обещавали на Фейлия — отвърна спокойно Сена. — Не че той не е молил.
Хан я изгледа намръщен:
— Значи замисля преврат?
— Нищо подобно — поклати глава Сена. — Фейлия няма да знае какво да прави с един въоръжен преврат, дори да му го поднесат на тепсия. Разберете, че ботанците мислят с езика на политиката и убеждаването, а не на военната сила. най-висшата цел в живота им е да накарат повече хора да чуят какво им се казва. Фейлия си мисли, че като върне сенатора в Новата република, ще направи голяма крачка в тази посока.
— Особено след като Акбар го няма, за да му се пречка — подхвърли Хан.
Сена кимна.
— Да, за съжаление и това е характерна черта за ботанците. Ако ботански лидер направи погрешна стъпка, със сигурност ще го свали някой от ония, които се борят за поста му. В миналото политическите преврати са били съвсем буквални — с ножове, а свалените вождове обикновено са били умъртвявани. Сега убийството обикновено е само политическо. Е, това е прогрес все пак.
— Акбар не е ботанец — изтъкна Ландо.
— Тази техника се научава лесно и от останалите раси. Хан изсумтя:
— Какви чудесни съюзници си имаме! А ботанците само се радват, като паднеш, или ти помагат и да се спънеш?
— Имате предвид банковата сметка ли? — Сена поклати глава: — Не, съмнявам се това да е дело на Фейлия. Обикновено ботанците не смеят да рискуват толкова, че да измислят сами заговор, а предпочитат да се включат в чужд.
— по-скоро хиени, отколкото ловци — каза кисело Хан. Вероятно затова никога не бе харесвал Фейлия и приближените му. — И какво ще правим с него?
Сена сви рамене:
— На вас ви е нужно само да оневините Акбар. След като няма за какво да се хване, Фейлия ще отстъпи.
— Чудесно — изръмжа Хан. — Проблемът е, че имперската флота се командва от върховен адмирал, така че нямаме много време.
— А щом ние нямаме, няма да имате и вие — добави Ландо. — Да оставим настрана нараненото достойнство, Сена. Сенаторът трябва да си даде сметка за реалността. Вие сте малка изолирана група, но притежавате ключа за флотата „Катана“. Империята дебне навсякъде за бойни кораби. Веднага щом върховният адмирал разбере какво притежавате, ще пусне цялата флота по петите ви и ще сте свършили, преди да успеете да мигнете. Доведете флотата „Катана“ в Новата република и ще се превърнете в истински герои. Ако се забавите повече, ще изгубите всичко.
— Така е — едва доловимо прошепна Сена. Хан чакаше да продължи, стиснал палци. — Всъщност ние не знаем къде е флотата — призна тя. — Нашите крайцери идват от един мъж, който съвсем случайно е попаднал на нея преди петнайсет години. Той е слаб, дребен, с хитро, набръчкано лице. Косата му е бяла, но подозирам, че е състарен по-скоро от болест, отколкото от годините.
— Как се казва?
— Не знам. Така и не ни каза името си — тя се поколеба отново, но продължи: — Страстен комарджия е. Досега винаги сме се срещали на борда на „Кораловият вандал“, обикновено на масите за игра. Персоналът, изглежда, го познава много добре, макар че при неговата щедрост това нищо не значи. Крупиетата бързо разпознават губещите.
— А какво е „Кораловият вандал“?
— Луксозно казино в океана на Пантоломин — обясни Ландо. — Организира тридневни и седемдневни обиколки на кораловите рифове покрай бреговете на Северния континент. Отдавна мечтая да отида там, но никога не съм имал възможност.
— Е, дошло му е времето — каза Хан и погледна към Сена: — Остава да намерим начин да излетим от тук.