— Това не представлява проблем — отвърна тя с напрегнат глас. Може би вече съжаляваше за постъпката си. — Ще заповядам на „Разрушител“ да ви върне на Ню Кав. Кога искате да заминете?
— Веднага — отвърна Хан и видя как Сена трепна. — Все едно кога ще заминем, вие трябва да обясните всичко на сенатора. Сега се надбягваме с Империята и дори няколко часа може да са от огромно значение.
— Май сте прави — кимна тя неохотно. — Иренес, закарай ни до техния кораб. Ще уредя нещата от там.
Оказа се, че нямаше нужда да уреждат нещата от „Дамата на късмета“. Когато пристигнаха, пред стълбичката на кораба ги чакаше сенаторът Бел Иблис.
— Здравейте, Соло и Калризиан — усмихна се той, когато Ландо и Хан слязоха от транспортьора. — Не бяхте в стаята си и реших, че мога да ви намеря тук. Явно съм бил прав.
Зад Хан се показа Сена. Сенаторът я изгледа изненадано, обърна се отново към Соло и изведнъж леката усмивка изчезна:
— Сена, какво става тук?
— Те знаят за флотата „Катана“, командир — отвърна спокойно тя и застана до Хан. — А аз им казах за нашия човек.
— Хм — кимна Бел Иблис. — Значи заминавате, за да направите опит да го убедите да предаде Тъмната сила на Новата република.
— Точно така, сър — отговори със същия тон Хан. — Корабите са ни нужни. Но още повече са ни нужни добри бойци. И добри командири.
Бел Иблис го изгледа изпитателно и отсече:
— Няма да отида при Мои Мотма като просяк, който моли да го пуснат на масата.
— Вие сте напуснали съюза, водени единствено от добри намерения — настоя Хан. — Може да се върнете по същия начин.
Погледът на сенатора отново се впи в Сена.
— Не — каза той. — Твърде много хора знаят какво се случи между нас. Ще изглеждам като стар глупак. Или като просяк — погледът му се плъзна покрай Хан към постройките в гнездото на Пилигрима. — Нямам какво да донеса със себе си, Соло — прошепна той. Гласът му беше пропит с мъка. — Мечтаех за флота, която да съперничи на най-добрите в Новата република. За армия и за решителни победи над Империята. Ако това беше станало, може би щях да се върна с достойнство и себеуважение — той поклати тъжно глава: — Но това, с което разполагаме тук, едва стига за една ударна част.
— Дори и така да е, никой не би отхвърлил с лека ръка шест крайцера — изтъкна Ландо. — Нито пък бойния ви опит. Забравете за малко Мон Мотма, всеки военен от Новата република би бил доволен да се присъедините към нас.
Бел Иблис вдигна вежди:
— Може би. Като че ли си струва да помисля.
— Особено след като начело на Империята стои върховен адмирал — изтъкна Хан. — Ако ви хванат тук сами, загубени сте.
Бел Иблис се усмихна твърдо.
— Зная, Соло. И си го повтарям по няколко пъти на ден — той се изправи достолепно и заяви решително: — „Разрушител“ ще потегли след половин час да върне Брейлия на Ню Кав. Ще заповядам да вземат на борда и вас с „Дамата на късмета“.
Ландо и Хан се спогледаха.
— Мислите ли, че ще е безопасно да се върнем на Ню Кав, сър? — попита Хан. — Там все още може да има имперски кораби.
— Едва ли — уверено отвърна Бел Иблис. Дълго време съм изучавал бойната тактика на имперската флота. Никои не очаква толкова скоро да се покажем отново, а и не могат да си позволят дълго да чакат в засада. При това нямаме друг избор — Брейлия трябва да си вземе кораба. Хан кимна. Питаше се какво ли ще докладва Брейлия на шефа си, когато се върне на Корускант.
— Добре. Е, май е време да подготвим кораба за полет.
— Да — Бел Иблис се поколеба и протегна ръка: — Радвам се, че се видяхме, Соло. Надявам се отново да се срещнем.
— Сигурен съм, че ще се видим, сър — увери го Хан и стисна протегнатата ръка.
Сенаторът кимна на Ландо, пусна ръката на Хан, обърна се и тръгна през космодрума. Хан го изпрати с поглед. Опитваше се да реши дали се възхищава от него, или го съжалява. Но това беше съвсем безсмислено занимание.
— Багажът ни е още в стаята — обърна се той към Сена.
— Ще заповядам да ви го донесат, докато подготвяте кораба си — отвърна тя и прикова поглед в Хан, в очите й припламна стаен огън: — Запомнете едно нещо — каза Сена заплашително. — Сега си заминавате с нашата благословия. Но ако предадете сенатора — по какъвто и да е било начин, ще умрете. Ако е необходимо, дори и от собствената ми ръка.
Хан задържа погледа й, чудейки се какво да отговори. Да й каже, че е бил преследван от ловци на глави и космически пирати, че по него са стреляли имперски щурмоваци и е бил измъчван по заповед на самия Дарт Вейдър, така че след всичко това заплахата й изглежда несериозна и направо смешна. Но вместо това кимна тържествено: