— Разбрах. Няма да ви подведа.
От магнитната клапа на горния люк се чу тихо пращене на претоварено уплътнение и звездите в илюминатора на „Дамата на късмета“ изведнъж избледняха в пъстротата на хиперпространството.
— Започваме отначало — въздъхна с облекчение Ландо. Как винаги става така, че ти позволявам да ме въвличаш във всякакви истории?
— Защото си почтен човек — отвърна Хан, без да отделя поглед от контролното табло на „Дамата на късмета“. Не че имаше какво да гледа, двигателите и повечето от системите бяха изключени. — И защото също като мен съзнаваш, че просто трябва да го направим. Рано или късно Империята ще разбере, че флотата „Катана“ е намерена, и ще започне да я търси. И ако я намерят преди нас, ще си имаме страхотни неприятности.
Трябваше да стоят два дни приковани в хиперпространството, докато „Разрушител“ ги откарваше обратно на Ню Кав. Не че искаха да отидат там, а просто Бел Иблис не им вярваше достатъчно, за да им даде координатите на идиотското си пилигримско гнездо.
— Тревожиш се за Лея, нали? — наруши мълчанието Ландо.
— Не трябваше да я оставя да замине — измърмори Хан.
— Нещо се е объркало. Усещам го. Този дребен негодник я е предал на Империята или върховният адмирал отново ни е измамил. Не знам какво да правя, просто усещам нещо.
— Лея умее да се справя, Хан — каза тихо Ландо. — А понякога дори и върховните адмирали грешат.
Хан поклати глава:
— Той сгреши на Слуис Ван, Ландо. Втори път няма да се провали. Готов съм да заложа „Сокол“, че няма да допусне нова грешка.
Ландо го тупна по рамото:
— Успокой се, приятелю. Ядът няма да ти помогне. Предстоят ни два дълги скучни дни. Хайде да поиграем на сабак.
Върховният адмирал прочете съобщението два пъти и впи блестящите си очи в Пелаеон:
— Гарантирате ли за достоверността на доклада, капитане?
— Доколкото и за всеки друг, който не е от наш агент — отвърна Пелаеон. — Но пък този контрабандист ни е пратил петдесет и два доклада през последните десет години и четирийсет и осем от тях са се оказали верни. Мисля, че заслужава доверие.
Траун погледна отново към екрана на електронния бележник.
— Ендор — измърмори той, сякаш на себе си. — Защо Ендор?
— Не зная, сър — отвърна Пелаеон. — Сигурно са търсили къде да се скрият.
— Да се скрият сред еуоките? — изсумтя подигравателно Траун. — Наистина отчаян ход. Но няма значение. След като „Хилядолетен сокол“ е там, значи наблизо е и Лея Органа Соло. Вдигнете по тревога навигационния и техническия състав, потегляме незабавно за Ендор.
— Слушам, сър — кимна Пелаеон и вкара заповедите в компютъра. — Да заповядам ли да докарат Кабарак от Нистао?
— Да, Кабарак — повтори името замислено Траун. — Забележете интересното съвпадение във времето, капитане. Кабарак се завръща на Онор след близо месец отсъствие точно когато Соло и Органа Соло тръгват на тайни мисии за Ню Кав и Ендор. Възможно ли е да е обикновено съвпадение?
Пелаеон го погледна намръщено:
— Не виждам общото между тези случаи, сър.
Траун се усмихна леко:
— Според мен, капитане, става въпрос за нова подмолна тактика от страна на враговете ни. Те знаят, че завръщането на оцелял командос от провалилата се операция на Кашиуук ще привлече вниманието ми. Така че са се погрижили освобождаването му да съвпадне с момента, когато ще потеглят, с надеждата аз да бъда твърде зает и да не ги забележа. Не се съмнявам, че след като пречупим Кабарак, ще научим много неща, които ще ни струват стотици безсънни часове, като накрая ще се окажат абсолютна лъжа — Траун изсумтя отново. — Не, оставете го. Предайте на вождовете, че съм решил да им позволя пълните седем дни публично поругаване, след което могат да приложат глупавите си ритуали за откриване на истината. Независимо колко безполезна информация носи в себе си. Кабарак все още може да послужи на Империята, като умре мъчително. Един жив пример за своите сънародници.
— Тъй вярно, сър — Пелаеон се поколеба: — Ако позволите, ще изтъкна, че такова внимателно планиране и разделяне на добре обмислени етапи е доста необичайно за обичайната тактика на бунтовниците.
— Съгласен съм — отвърна зловещо Траун. — Което още по-ясно доказва, че каквото и да търси Органа Соло на Ендор, то е по-скоро от значение за военните усилия на бунтовниците, отколкото за намирането на убежище.
Пелаеон смръщи чело. Опитваше се да се сети какво има на Ендор, което може да представлява интерес за бунтовниците.
— Нещо останало от проекта „Студена звезда“? — предположи той.
— Много по-ценно — поклати глава върховният адмирал. — Може би някаква информация, която императорът е носел със себе си, преди да умре. Информация, която те вярват, че все още могат да възстановят.