— Това ли е единствената причина?
Мара се поколеба, усети поставения капан. Траун беше начело на Империята вече повече от година, а досега тя не беше направила никакъв опит да се свърже с него.
— Има и други — отговори тя. — Но сега не бих искал да говоря за тях.
Върховният адмирал я погледна сурово:
— Вероятно не искаш и да обясниш защо помогна на Скайуокър да избяга от Талон Карде?
ТИ ЩЕ УБИЕШ ЛЮК СКАЙУОКЪР.
Мара потрепери. След първите удари на замрялото й за миг сърце не беше сигурна дали гласът е истински, или звучи само в главата й. Неприятното усещане се засили и за миг тя почти видя пред себе си съсухреното лице на императора. Образът стана по-ясен, останалата част от залата се разлюля пред очите й…
Пое си дълбоко дъх и направи опит да се успокои. Нямаше да припадне тук, пред върховния адмирал.
— Не аз позволих на Скайуокър да избяга — каза тя.
— А нима не можеше да промениш това решение? — попита Траун и отново вдигна вежди: — Ти, Ръката на императора?
— Бяхме на Миркр — напомни сковано Мара. — На пълна с йосаламири планета — погледна към йосаламирите, които висяха от хранителната рамка над креслото му. — Не ми се вярва да сте забравили влиянието им върху Силата.
— Много добре го помня — кимна Траун. — Всъщност именно защото йосаламирите правят невъзможно използването на Силата, става ясно, че някой е помогнал на Скайуокър да избяга. От теб искам да разбера дали заповедта е издал Карде, или някой от групата му е действал на своя глава.
Значи искаше да узнае на кого да си отмъсти. Мара прикова поглед в блестящите червени очи, вече започваше да си спомня защо императорът беше направил Траун върховен адмирал.
— Няма никакво значение, кой е отговорен — каза тя. — Тук съм да предложа сделка, която ще изкупи вината.
— Слушам — кимна Траун с безизразно лице.
— Искам да престанете да преследвате Карде и хората му. Да оттеглите обявените парични възнаграждения за всички нас и да ни позволите да кацаме във всички имперски системи и планети под ваш контрол — поколеба се, но вече беше прекалено късно да се прави на стеснителна: — Освен това на името на Карде да бъде открит кредит за три милиона за купуване на стоки и услуги за Империята.
— Само това ли? — провлачи върховният адмирал и изви устни в усмивка. — Май Скайуокър не струва толкова. Или възнамеряваш да ми доставиш и целия Корускант с него?
— Не продавам Скайуокър, нито пък Корускант — отвърна Мара. — Предлагам ви флотата „Катана“.
Усмивката изчезна.
— Флотата „Катана“? — повтори тихо Траун и погледът му блесна.
— Да, флотата „Катана“ — кимна Мара. — Тъмната сила, ако предпочитате по-драматичното име. Предполагам, че сте чували за нея.
— Къде е тя?
Траун отново използва силата на гласа си, но този път Мара беше подготвена. Макар че и без това той нищо нямаше да разбере.
— Нямам представа — отвърна тя. — Но Карде знае. Върховният адмирал я изгледа мълчаливо и накрая попита:
— Откъде?
— Бил е на някаква контрабандистка операция, която замалко не се провалила — заразказва Мара. — Успели да избягат под носа на дебнещите ги имперски кораби, но не са имали време да довършат изчисленията за скок в хиперпространството. Изскочили посред флотата, но помислили, че е капан, и отново се прехвърлили в хиперпространството. Корабът им пострадал доста. Карде бил дежурен навигатор и разбрал на какво се били натъкнали.
— Интересно — измърмори Траун. — И кога точно се е случило това?
— Няма да ви кажа нищо повече, докато не сключим споразумение — отвърна Мара. Видя изражението на лицето му и продължи: — И не си правете труда да ме пускате през ситата на разузнаването. Аз наистина не знам къде е флотата.
Траун я изгледа изучаващо.
— И дори и да знаеше, щеше да имаш блокираща настройка — съгласи се той. — Кажи ми тогава къде е Карде.
— За да го залови разузнаването ли? — Мара поклати глава: — Не, пуснете ме да се върна при него и аз ще ви донеса координатите. Само така може да сключим сделката. Стига да ви интересува, разбира се.
На лицето на върховния адмирал беше легнала тежка сянка.
— Не си позволявай да ми казваш какво да правя, Мара Джейд — прошепна заплашително той. — Дори и когато сме сами.
Мара потрепери. Да, наистина си спомняше защо императорът беше направил Траун върховен адмирал.
— Аз бях Ръката на императора — напомни тя, като се опита, доколкото можеше, да наподоби тона му. Дори и в собствените й уши прозвуча като жалка имитация. — Говорех от негово име и дори върховните адмирали бяха длъжни да ми се подчиняват.
Траун се усмихна подигравателно: