— Да — върховният адмирал вдигна блестящия си поглед към капитана: — Но то е и вероятно — той докосна клавиш и част от скулптурите изчезнаха. — Наблюдавайте внимателно.
Капитанът се обърна. Това беше същата сцена, която Траун му беше показал преди няколко дни — трите тежки крайцера, които прикриваха с оръдията си „Дамата на късмета“ и неидентифицирания товарен кораб, така че да успеят да избягат от Ню Кав… Пелаеон рязко си пое дъх. В съзнанието му нахлу невероятно подозрение:
— Тези кораби?!
— Точно така — каза Траун с мрачно задоволство. — Разликите между обикновен кръстосвач и крайцер с напълно автоматизирани системи са малки, но си личат, когато знаеш какво да търсиш.
Пелаеон намръщено гледаше холоса и се опитваше да проумее връзката между случилото се край Ню Кав и Мара Джейд.
— С ваше позволение, адмирале, но не ми се вярва Карде да доставя кораби на този изменник корелианеца.
— Да, така е — кимна Траун. — Очевидно още някой от злополучния контрабандистки кораб е разбрал на какво са се натъкнали. И ние ще трябва да го намерим.
— С какви данни разполагаме?
— С почти никакви. Според Джейд контрабандистите са се измъкнали от имперска засада след някаква провалена операция. Този случай трябва да фигурира някъде в архивите, ще го свържем с онова, което вече знаем за миналото на Карде, и ще видим какво ще излезе. Джейд каза, че корабът им се е повредил след втория скок в хиперпространството. Ако се е наложило да потърсят услугите на някой от по-големите космически центрове за ремонт, и това ще го има някъде.
— Веднага ще се разпоредя разузнаването да започне разследване — кимна Пелаеон.
— Добре — погледът на Траун се зарея за момент. — Освен това се свържете с Нилс Фериер.
Наложи се капитанът да се замисли доста, докато се сети за кого става въпрос.
— Онзи крадец на кораби, когото изпратихте да търси базата на корелианеца ли?
— Точно той — кимна върховният адмирал. — Предайте му да зареже корелианеца и да се съсредоточи върху Соло и Калризиан — той вдигна многозначително вежди: — Все пак, ако въпреки предвижданията ми корелианецът наистина планира да се присъедини към бунтовниците, каква по-добра зестра би могъл да донесе от флотата „Катана“?
Интеркомът избръмча.
— Слушам? — обади се Траун.
— Сър, целта се прехвърли в хиперпространството — съобщи мъжки глас. — Сигналът от устройството за проследяване все още е стабилен. Започнахме пресмятане на вероятните места, накъдето би могла да се е насочила.
— Много добре, лейтенант — каза върховният адмирал. — Твърде рано е да се правят предположения, тя ще промени най-малко още веднъж курса си, преди да се насочи към истинската си цел.
— Слушам, сър.
— Но пък не бива да й оставяме прекалено голяма преднина — добави Траун и изключи интеркома. — най-добре се върнете на мостика, капитане, и пригответе „Химера“ за полет.
— Слушам, сър — Пелаеон се поколеба: — Мислех си, че ще й дадем време да ни донесе координатите на флотата.
Траун го изгледа студено:
— Тя вече не е част от Империята, капитане. Мара Джейд иска да повярваме, че се връща, дори може самата тя да си вярва. Но това не е истина. Няма значение. Тя ще ни отведе до Карде и това е най-важното. С него и корелианеца вече имаме две преки следи към флотата „Катана“. И независимо откъде ще тръгнем, накрая ще я намерим.
Пелаеон кимна. Усещаше, че отново го завладява вълнението въпреки всичките усилия да остане хладнокръвен. Флотата „Катана“. Двеста тежки крайцера, които просто чакаха Империята да сложи ръка върху тях…
— Имам чувството, адмирале — каза той, — че последният ни щурм срещу бунтовниците може да започне малко по-рано от предвиденото.
Траун се усмихна:
— Може би сте прав, капитане.
ГЛАВА 18
Седяха около масата в къщата на майката на рода от рано сутринта, изучаваха карти, бойни планове и диаграми, за да измислят план за действие, който да е нещо повече от сложен начин за доброволно предаване. Накрая, малко преди да настъпи времето за обяд, Лея обяви край на срещата.
— Не мога повече да гледам тези неща — каза тя на Чубака, затвори очи и започна да масажира с палци пулсиращите си слепоочия. — Да излезем навън за малко — уукито възрази. — Разбира се, че е опасно — съгласи се уморено Лея. — Но цялото село знае, че сме тук, и досега никой не ни е издал на властите. Хайде, всичко ще е наред.
Пристъпи към вратата, отвори я и излезе навън. Чубака изръмжа под нос, но я последва. Слънцето блестеше ярко в късната утрин, само високо в небето имаше няколко облака. Лея погледна към чистото небе и неволно потрепери от внезапното усещане за голота, което нахлу в нея. От космоса спокойно можеха да наблюдават повърхността, но въпреки това нищо не ги заплашваше. Малко преди полунощ майката на рода бе донесла новината за неочакваното заминаване на звездния разрушител, а двамата с Чубака наблюдаваха потеглянето му с макробинокъла от раницата на уукито. Това беше първото им излизане навън от арестуването на Кабарак. Върховният адмирал внезапно бе решил да си замине тъкмо когато бе започнало да им се струва, че ще се наложи да се крият тук, докато не стане твърде късно.