— Добре. Детектив Алварес, ако донесете служебния диктофон, ще я прегледам и ще извадя кръста, ако е вътре.
Записването на местопрестъпленията с диктофони и видеокамери се е превърнало в често срещана практика при много разследвания, особено на онези, които привличат общественото внимание. Това е нож с две остриета: ако се направят процесуални грешки, те ще бъдат записани от камерата и ще се превърнат в материал за нападки. Важи и обратният случай — ако записът казва, че си свършил добре работата, значи си я свършил добре.
Човекът, който държи малката камера, се казва Джеф. Той е много млад, с кестенява коса и не изглежда достатъчно голям, за да е тук. Въпреки това се държи мъжки; насочва камерата към трупа на Валъри, без да потрепне.
Доктор Уиймс пада на колене, за да разгледа раната ѝ.
— Прилича на отвор, малко по-голям от сантиметър в диаметър, не е груб. Използваният инструмент е бил много добре заострен. Разрезите са направени от страната на първата рана. Чисти са, вероятно нанесени със скалпел или подобно острие. — Съдебният лекар използва пръстите си, за да опипа внимателно около раната. — Напипвам твърд предмет под кожата.
Усещам прилив на адреналин. Вълнувам се и в същото време се срамувам от това вълнение. Смъртта ѝ трябва да тормози мислите ми по-дълго. Единственото, за което мога да мисля сега, е какво може да ми даде, а не какво ѝ е било отнето.
Доктор Уиймс вдига глава и поглежда в камерата.
— Вече бяха направени снимки на раната. Смятам да извадя предмета. — Той взема малка чантичка, която не съм забелязала досега. Това е докторска чантичка в черен цвят. Прилича на реликва от петдесетте години.
Това е неговият инструментариум, мисля си аз.
Смятам, че подобен поклон към ретро аксесоарите е малко плашещ. Нещата, които си имат работа със смъртта, трябва да притежават естетическа форма.
Уиймс отваря чантичката и я претърсва, докато не намира нещо, което прилича на прекалено големи пинцети.
— Ако някой от присъстващите е със слаб стомах — казва той и се навежда над раната, — да погледне настрани или да излезе. Нямаме нужда от повръщано на местопрестъплението.
Никой не помръдва. Джеф снима спокойно случващото се.
Доктор Уиймс бързо и безцеремонно вкарва пинцетите в раната.
— Усещам някакъв твърд предмет — потвърждава той. — Трябва да го завъртя, за да го извадя, без да нараня допълнително кожата. Почакайте малко… ето. — Изважда бавно пинцетите.
— Кучи син — промърморва Алън.
Сребърен кръст. Размерите му са почти същите като на другите.
Уиймс слага кръста в найлонова торбичка, след като е заснет на камерата и са му направени снимки.
— Значи е вашият човек — констатира Алварес.
— Така изглежда — съгласявам се аз. — Въпросът е защо е избрал нея? Той преследва хора с големи тайни. Каква тайна може да крие едно десетгодишно момиче?
— Аз самата имах доста на тази възраст — намесва се Кали. — Но не трябва да забравяме, че се развивах много по-бързо от останалите.
Мобилният ми телефон изчуруликва.
— Барет.
— Джеймс е. Три неща. Добре се движим с разпитването на семействата. Дотук сто процента от жертвите са били практикуващи католички.
Поредният прилив на адреналин.
— Чудесно, Джеймс. Какво друго?
— Трябва да обмислим изтеглянето на наблюдението на къщата на Бестър. Проверих го къде се е намирал по време на убийството на Лиза Рийд. Бил е на бизнес пътуване в Сан Франциско.
Намръщвам се.
— Нужно ни е повече от това…
— Ще го получиш, когато чуеш третото нещо.
— Слушам те.
— Човек от „Компютърни престъпления“ е в постоянна връзка със служителите на User-tube. На всеки половин час проверяват дали има направени нови опити за качване на клипове от страна на Проповедника.
— И?
— Засекли са един. Отнася се за Валъри Кавано.
— Проклятие! — Потривам слепоочията си.
— Да се върнем на Бестър: новият видеоклип не е публикуван от неговото IP. Полицаите пред дома му казаха, че си е бил у дома и е спял, когато Валъри Кавано е била убита. Не е той, Смоуки.
Въздишам.
— Съгласна съм. Отмени наблюдението. — Навеждам се леко напред и усещам как нещо вътре в мен се опитва да се съсредоточи. — А сега ми кажи повече за новия клип.
Джеймс остава мълчалив за известно време. Прекалено дълго.
— Различен е. Не я е снимал, преди да я убие.
Това ме обърква.
— Не разбирам.
— Ще ти изпратя видеото на имейла. Гледай го. Много лоша работа, много. Направо ще опустоши семейството.