Постоянната язвителност в държанието на Джеймс я няма. Той звучи някак си смирен, обезпокоен. Това ме тревожи много повече и заменя адреналина с хлад.
— Колко лоша?
Отново настъпва това прекалено дълго мълчание от негова страна.
— Истински кошмар.
Кавано имат безжична интернет връзка, а Кали носи лаптопа си. Отиваме в дневната, проверяваме електронната ми поща и сваляме клипа, който Джеймс ми е изпратил.
Седнала съм до Кали на дивана, Алън е от другата ѝ страна, а Алварес е зад нас.
— Готови ли сте? — пита тя.
Кимам.
— Давай.
Тя пуска клипа и на лаптопа се появява добре познатият черен екран с бели букви. След малко виждаме ръцете и броеницата, слабата светлина и старата дървена маса.
— Този път видеоклипът е изпратен направо на полицейските служби — започва Проповедника. — Уверявам ви, че това е само временен проблем. Съществуват много начини да се получи истината. Предвид това нека да обсъдим връзката между истината и времето, какъвто е случаят тук. Истината не е свързана с възрастта. Детето си е дете, да, но душата също си е душа и истината е в сила за всички. Дяволът може да носи много премени и независимо дали сте на десет или осемдесет години, изповядването и покаянието винаги ще бъдат единственото възможно спасение. Това е целта на тази част от моя опус, да демонстрирам две неща: истината не се съобразява с възрастта и истина без покаяние е просто лъжа. — Той потърква броеницата с палец. — Валъри Кавано произлиза от добро семейство. Родителите ѝ са богобоязливи хора. Те изискват много от нея и както изглежда, тя се подчинява. Валъри е отлична ученичка. Репетира уроците си по пиано по един час на ден, всеки ден. Член е на отбора по плуване и е спечелила много титли. Помага на родителите си в много доброволчески дейности, свързани с онези, които не са имали късмет в живота си.
— Всичко е истина — намесва се Алварес.
— Външният вид често лъже — отбелязва Проповедника. — Изповядването на най-големите престъпления без покаяние превръща изповедта в лъжа.
33.
Греховете на Валъри Кавано
— Погледни ме, котенце — казва Валъри.
Котката се обръща по посока на гласа ѝ и измяуква веднъж. Тя има красиви зелени очи и детето се усмихва.
— Добро котенце. — Валъри погалва животното зад ушите. Денят е много хубав. Слънцето пече, но топлината му не е неприятна. Баща ѝ нарича подобно време „калифорнийска есен“. Подухва лек ветрец. Валъри затваря очи и вдига лице към небето, за да позволи на полъха да охлади кожата ѝ и да разроши косата ѝ със своите невидими пръсти. Продължава да гали котката зад ушите.
Валъри се намира в задния двор на къщата си. Майка ѝ и баща ѝ излязоха, а Ема, детегледачката, хърка на дивана. Това е един от редките моменти, в които остава сама, и му се наслаждава изцяло.
Задният двор е голям. Имат много пространство, басейн и зелена трева. Мама прекара много време в планове как да изглежда дворът, и да наблюдава работниците. (Ако правиш нещата само наполовина, ще се превърнеш в половинчат човек, обичаше да повтаря майка ѝ.) Валъри се е скрила зад ред с храсти, които образуват преграда между останалата част на двора и една от високите боядисани бетонни стени, които ги отделят от външния свят.
— Добро котенце — промърморва отново тя.
Котката измяуква. Определено не е радостна и Валъри не може да я вини. Все пак е увита в хавлия.
— Съжалявам, котенце, но не мога да ти позволя да ме надереш цялата.
Валъри иска да почака, да се наслади на самотата поне още няколко минути, но е наясно, че Ема няма да спи вечно. Въздиша.
— По-добре да приключваме, котенце. Ако правим нещата наполовина, ще бъдем половинчати хора.
Слага увитата в хавлия котка в скута си по гръб и увива ръце около врата ѝ. Започва да стиска.
Не стиска прекалено силно или прекалено бързо… все пак не желае котенцето да умре прекалено бързо. Част от удоволствието е да се наслади на момента.
През цялото време Валъри не отделя очи от тези на котката. Няма представа какво точно търси в тях. Може би точния момент на смъртта, когато искрата на живота изгасва. Кой знае? Очите са като магия. Нещо се случва там, това е сигурно!
Усеща, че котката се бори, опитва се да се освободи от хавлията.
Съжалявам, котенце, но знам какво правя. Няма да успееш да се освободиш.
Изсмива се, веднъж.
Сърцето на Валъри бие силно в гърдите ѝ и тя е наясно с това. Споходена е от непознато чувство. Някакво вълнение, което не може да определи. Не се и опитва кой знае колко да го стори. Самото правене на това нещо и усещането, което ѝ осигурява то, са ѝ достатъчни.