— Правя го, сър, докато и другите се отнасят добре с мен.
— Кардиналството не е ли една от стъпките, които трябва да направиш, за да станеш папа? — пита Кали.
— Технически погледнато, всеки мъж католик, който отговаря на условията, може да стане папа — отвръща Джеймс. — Но на практика тази чест е запазена за кардиналите. Последния път, в който някой друг различен от кардинал е бил избран за папа, е било през 1378-а.
— Как се става кардинал? — питам аз.
— Папата ги назначава. Наричат ги „принцове на Църквата“. Очевидно това е голяма чест и се оказва след дълги години на служба. Първо ставаш свещеник, после вероятно помощник-епископ, после епископ и накрая архиепископ — позиция, която също се назначава от папата. Кардиналите се избират от архиепископите. Те са най-влиятелните хора в Католическата църква след самия папа. Те избират нов папа, когато старият почине. Понастоящем са само 180-200, което е много, много малък процент на глава от населението, като се има предвид размерът на Католическата църква. Грубо се падат по един-двама кардинали на осем-девет милиона католици.
— Предполагам, че имат пряка връзка с папата? — питам аз.
— Да.
Това ми дава много по-ясна представа за човека, който се качва с асансьора към офиса ни, за да се види с мен. Той ще е умен, упорит и свикнал да раздава нареждания. Най-важното за нас и за целите ни е, че този мъж може да взема решения и да дава заповеди, които другите ще послушат.
Надявам се да не е задник.
— Мислиш ли, че носят нещо под робите си? — пита Кали.
— Панталони, скъпа, всички носим панталони.
Обръщаме се по посока на гласа, който е плътен баритон и напълно характерен за един кардинал.
Адам Рос е изключително висок, около метър и деветдесет и пет. Много е слаб, макар и не нездравословно. Косата му е сива. Лицето му е издължено и се вписва чудесно с височината му; макар да не е грозно, то носи следите на годините. Според мен е минал шейсетте. Очите му са тъмни и ни гледат с определена тежест и сериозност. Облечен е в семпли черни дрехи, типични за духовниците: панталони, риза, сако и бялата якичка, от която виси голям сребърен кръст. Простотата на облеклото му обаче не може да попречи на силното му присъствие. Човекът изпълва помещението.
Явно е дошъл сам, което ме изненадва.
Протягам ръка.
— Добре дошли, кардинале.
Той се ръкува с мен и ми се усмихва. Държи ръката ми малко по-дълго от необходимото и оглежда белезите ми.
— Благодаря ви, че ме приехте.
Представям му останалата част от екипа ми. Той оглежда офиса ни с известен интерес.
— Значи тук хващате убийците.
— Опитваме се, да.
Кардиналът отива до дъската и разглежда имената. Крачи около бюрата и кима одобрително.
— Най-важната работа често се върши в скромна обстановка. — Той ни поглежда и се усмихва. — Преди някой да се е обидил, не казвам, че офисът ви е лош. Това беше комплимент.
— Ние сме обикновени хорица — изрича Кали.
— Мисля, че това ви изказване е едновременно истина и лъжа, агент Торн. Вие сте изключително съсредоточени в една-едничка ужасна цел, но определено разбирате сложността на злото по-добре от мен.
Кали се ухилва.
— Струва ми се, че преувеличавате.
Кардиналът се засмива. Смехът му е приятен. Богат и несъзнателен.
— Рисковете на професията. Уверявам ви, че не съм бил нечестен в преценката си.
— Много мило, но може ли да минем на въпроса? — намесва се Джеймс.
Той облича в думи собствените ми мисли, макар и с повече враждебност, отколкото ми се иска. Кардинал Рос се съгласява, без да показва обида или нещо подобно.
— Разбира се. Вашият директор ми се обади. Запозна ме с подозренията ви, че този човек поставя подслушвателни устройства в изповедалните. Съжалявам, че се налага да попитам, но бихте ли ми обяснили как стигнахте до това заключение?
Разказвам му за Проповедника, като отново пропускам оставените в раните кръстове. Споменавам му за разговора с отец Йейтс и безмълвното му потвърждение относно Розмари Зоненфелд. Кардинал Рос потрива чело, когато приключвам, и изглежда много, много обезпокоен.
— Имате ли нещо против да поседна?
Алън му дава стол.
— Разбирам и съм съгласен, естествено. Няма друг начин, по който е можел да разбере. Това е наистина ужасно, ужасно, ужасно. Ако се разчуе, ще разтърси много сериозно вярата.
— Сигурен ли сте, че всъщност не се тревожите от още бъдещи съдебни дела, заведени срещу вас? — пита подигравателно Джеймс. — Църквата ви свърши чудесна работа в укриването на педофили през годините.