Засмивам се. Не се обиждам от иронията в гласа му, защото разбирам, че се шегува за моя сметка.
— Оценявам мнението ви, отче.
Алън и Аткинс са седнали няколко пейки зад нас. Те мълчат и се опитват да бъдат невидими. Това е разговор, а не разпит. Най-важното е обстановката да е задушевна.
— Разкажете ми за Розмари — настоявам аз.
— Пастор съм в „Спасителят“ от двайсет години, агент Барет. Мисля, че сте наясно, че Лос Анджелис е доста темпераментен град, пълен с противоположности. В радиус от пет пресечки ще намерите почтени семейства от средната класа, непълнолетни проститутки, ученици с отличен успех и членове на банди — всички те делят едно и също пространство.
— Така е.
— Когато бях призован от Бог, знаех, че трябва да запретна ръкави и да бъда свещеник на делата, а не на думите. Не съм особено добър в изнасянето на литургии. Не че не го правя, но не съм великолепен говорител. Бог беше наясно какво можех да предложа: способността ми да виждам злото в другите, без да изгубя вяра, че могат да намерят изкупление. — Свещеникът се усмихва накриво. — Наясно беше също така, че съм благословен с голяма уста и подлагам на съмнение всичко. Не ме разбирайте погрешно. Стоя зад Църквата с цялото си сърце, но ми липсва политическата съобразителност. Ако мисля, че някой църковен закон трябва да бъде променен, повдигам въпроса.
— Разбирам — отговарям леко развеселена.
Интересно ми е да науча, че дори в границите на Църквата има разделение между „костюмарите“ и хората на бойното поле, между офицерите и сержантите.
— Бях разпределен в тази малка църква, защото трябваше да ме пратят някъде. Знаеха, че ще допуснат грешка, ако не го сторят — Църквата невинаги е сляпа за разлика от онова, което се говори за нея — но също така не ме искаха под светлините на прожекторите. — Отец Йейтс се усмихва и аз виждам онзи жизнен млад мъж с бунтарски дух, какъвто е бил преди двайсет години. — Направо ликувах. Това е и винаги е било мястото, на което искам да бъда.
Хрумва ми един въпрос.
— Отче, ако ми позволите да ви попитам, с какво се занимавахте, преди да станете свещеник?
Йейтс кима одобрително.
— Много уместен въпрос, агент Барет. Преди да стана свещеник, бях доста буен младеж. Прекарах известно време в поправително училище заради дребна кражба, имах доста мимолетни връзки с жени, пиех и често се биех.
Изрича всичко това с такава лекота и дори без най-малкия намек за срам. Личи, че не се гордее с миналото си, но също така не се извинява заради него.
— Какво се промени? — питам аз.
— Срещнах един много силен възрастен свещеник на име отец Монтгомъри. Той ме сграбчи здраво за яката и ме вкара в правия път. Вдъхнови ме. Отец Монтгомъри беше божи човек — професия, която смятах, че е отредена само за лигльовците, но той не мигваше при вида на кръв и не си вирваше носа, когато някое младо момиче идваше да се моли, облечено в кожена миниполичка и обувки на платформи. Даваше му причастие, макар да беше наясно, че когато напусне владенията на църквата, ще отиде да си продава тялото. Отец Монтгомъри обичаше да казва: „Оставете ножовете си на входа и сте добре дошли да влезете тук“.
— Къде се случи това?
— В Детройт. — Свещеникът свива рамене. — Той ме промени. Призоваха ме и както вече казах, Бог искаше от мен да подражавам на отец Монтгомъри. Опитах се.
— Розмари — приканвам го да се върне на темата.
— Розмари беше много затънала млада жена. Историята ѝ не е никак оригинална. Трудно детство, завършило с вземането на наркотици и проституция. Онова, което я различаваше от останалите, което я правеше по-трудна, бяха зависимостите ѝ. Тя изключително много се наслаждаваше на комбинацията от употреба на наркотици и развратен секс. Не казвам, че е смятала, че е правилно или хубаво, но това ѝ доставяше огромно удоволствие. Сама си го търсеше. Розмари не беше невинна жертва на някой убедителен сводник. В семейството ѝ е нямало тормоз. — Отец Йейтс поклаща глава при появилия се в главата му спомен. — Веднъж ми каза, че просто се е родила лоша. Една медицинска сестра от моето паство ми съобщи за приемането ѝ в спешното отделение. Ще ви цитирам точните думи на сестрата: „Това момиче е ударило дъното, отче. То трябва да влезе в правия път или ще умре“.
— Наистина ли беше стигнала дъното?
— О, да. Някакъв мъж я беше пребил почти до смърт, докато била надрусана с кокаин. Също така имаше хламидия, сифилис, гонорея и грип.