Промени се, глупачке. Вече имаш Бони. Имаш Томи. Започни да се храниш на масата. По дяволите, ако искаш дори настрой телевизора да се включва малко преди да се прибереш, за да има шум в къщата ти.
Духът ми се повдига леко. Прагматизмът винаги ми е бил сила. Обичам да поправям неща, когато се счупят. Да плача над бирата си (или над виното си, както е в моя случай), не ми е присъщо. През последните няколко години прекарах достатъчно време в плакане. Трябва да има по-малко сълзи и повече пот. Стегни се.
Добра идея, госпожо Барет, казвам си наум. Чуйте, чуйте.
Засмивам се при тази вътрешна намеса. Вече не се тревожа, че полудявам. Това означава, че съм по-добре или че наистина съм полудяла.
Гледам новините, докато нагъвам тази псевдохрана. Няма нищо ново, цивилизацията продължава да върви по ръба на пропастта — едно и също още от времето, когато са започнали да дават новини. Все още не се споменава и дума за Лиза Рийд.
Почуква се на вратата и веднага ме изпълва радост. Хвърлям празната кутия от макароните със сирене в коша за боклук и на бегом отивам да отваря.
Усмихвам се на настоящия мъж в моя живот. Облечен е в черно сако, панталони и бяла риза без вратовръзка. Косата му е малко разрошена, но както винаги, изглежда като много апетитни един милион долара.
— Здрасти — казва ми той, една дума, изпълнена с топлина и подкрепена с огромна усмивка. Радва се да ме види също колкото мен.
Вдигам глава за целувка и той ме дарява с такава, която продължава доста дълго време.
— Добре дошъл, пътнико — промърморвам аз.
Томи повдига вежда.
— Мисля, че аз трябва да ти кажа това. — Усмихва се. Влиза и се пльосва на дивана. — Напоследък си доста заета дама.
Сядам до него и вдигам крака в скута му. Това е неизречена молба за масаж. Томи веднага се съгласява и едва не извивам гръб, когато тези негови силни ръце се заемат да изгонят напрежението от тялото ми.
— Мда — изричам аз. — За жалост, не мога да събирам точки за отстъпки, когато летя с частен самолет. Господи, това е чудесно.
— Искаш ли да поговорим?
Осъзнавам, че това е една от големите разлики между връзката, която имам с Томи, и онази, която имах с Мат. Не говорех с мъртвия си съпруг относно случаите си, поне не често. Държах работата си далеч от дома, от него и от Алекса. Томи е различен. Той разбира смъртта и убийствата и също като мен е убивал хора. Мога да говоря с него за работата си и това няма да го нарани, защото… е, защото той вече е бил наранен.
— Разбира се — отвръщам аз, — стига да ми осигуряваш тези оргазми в краката.
Запознавам го с дългата версия от случилото се през последния ден и половина. Томи слуша, кима на някои места и не спира да ме масажира нито за миг.
— Уха — казва той, когато приключвам. — Доста е сложно.
— Не думай. — Започвам да изброявам на пръсти. — Да видим: разполагам с транссексуалната дъщеря на конгресмен — този конгресмен се спряга да стане следващият президент — която е убита в самолет по време на полет. Този случай извади мен и екипа ми от нашата юрисдикция и ни вкара на политическо бойно поле. Разполагам също така с родена отново бивша наркоманка-проститутка-порноактриса, убита тук. В телата на двете са вкарани кръстове от убиеца и номерата на тези кръстове надвишават числото 100 — което, между другото, не мисля, че е някаква символика. Все още нямам никакви следи. Насред всичко това Кали ще се омъжва, а Джеймс хвърли бомбата, че е гей. — Прокарвам ръка през косата си. — Пълна лудост. — Насилвам се да се усмихна. — Поне не ми е скучно.
Томи също ми се усмихва, но по начин, който не мога да разбера. Започнал е да масажира краката ми автоматично, почти отнесено.
Нервен е, осъзнавам аз. Господин Стоик е нервен.
Издърпвам си краката.
— Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?
Мълчание. Той се отпуска назад, поглежда тавана и въздиша.
— Да.
— Е? Започваш да ме плашиш.
Томи ме поглежда много, много сериозно. Това по никакъв начин не ми помага да се успокоя.
— Знаеш, че имам малък проблем с почтеността, нали? — пита той.
— Това някаква шега ли е? Ти си същински бойскаут. Дори не ругаеш.
— Да, да. Точно за това ти говоря. Разбирам какво значи да правиш компромис, ясно? Това е част от живота и определено е част от съвместния живот с някого. Проблемът ми е, че що се отнася до почтеността, не мога да правя компромиси. Дори да са малки. Това ми е създавало много сериозни проблеми в миналото. Имало е моменти, докато работех за тайните служби, когато хората са искали да видя нещата в малко по-сиво, а не само в черно и бяло.