Томи се навежда напред и хваща лицето ми в ръце. Те са силни, груби, на места са меки, а на други — мазолести. Устните му докосват моите и целувката е истинско съвършенство. Дълбоко, страстно, като в „Казабланка“. Отново ме оставя без дъх и просълзена.
Накрая става.
— Знаеш къде да ме намериш.
— Хей, Томи — провиквам се след него. — Относно това нещо за почтеността? Прав си, наистина е много дразнещо.
Не получавам отговор.
— Томи?
Той спира и се обръща да ме погледне.
— Да?
Съумявам да се усмихна.
— Все още смятам, че е хубаво качество.
Той ми отговаря на усмивката, докосва въображаема шапка с пръстите си и си тръгва.
Отново съм оставена сама с всичките си противоречия. Те са като хилещи се прилепи, които се заплитат в косата ми. Вдигам колене до брадичката и увивам ръце около пищялите си. Започвам да се люлея напред-назад.
— Мамка му мамка му мамка му мамка му мамка му. — Сълзите отново се появяват като препускащи топли коне зад клепачите ми.
Нямам дори сладолед.
Хей, обажда се един вътрешен глас, който е малко завалян, имаш скрит „Хосе Куерво“ в горния шкаф в кухнята.
Засега не му обръщам внимание и оставам с най-добрия си и верен приятел: добрия плач. След Мат и Алекса прекарвах доста време с моето мило другарче тъгата. Срещахме се за няколко минути, напивахме се здраво и след това го изпращах по пътя му.
Излягам се на дивана и се заглеждам в тавана, докато подсмърчам. Чувствам се пресъхнала и нещастна.
Какъв ти е проблемът всъщност? Томи е добър мъж. Не, задраскай това — Томи е чудесен мъж. Той е честен, лоялен, адски секси и те обича. Сякаш имаш кой знае какъв избор?
Проблемът не е в Томи, наясно съм с това. Не става въпрос за настоящето. А за миналото.
Имаше време, когато самата мисъл да бъда с друг мъж, ми се струваше като предателство към Мат. Духът на бившия ми съпруг като че ли беше навсякъде — тук в дневната, в кухнята, в леглото до мен. Но Мат не е никакво привидение, а просто прекрасен спомен.
Освен това знам, че той би искал да съм щастлива отново.
Е? Тогава какво?
Сега имам Бони…
Поклащам глава.
Не, не я намесвай в това.
Един от последните остатъци от детството на Бони е гледането на анимационни филмчета в събота сутринта. Никога не ги пропуска и когато Томи е тук, ги гледат заедно. Не споделям любовта им към ранното ставане, но на няколко пъти съм слизала, за да си направя кафе, и съм ги заварвала да се смеят заедно на ужасните неща, които се случват с Уили Койота. Не бих нарекла връзката им баща — дъщеря, все още не, но Бони я е грижа за Томи и е наясно, че и него го е грижа за нея.
Истината е, осъзнавам аз, че сама си причинявам болка.
Защо?
Думата изплува от най-мрачните кътчета на съзнанието ми като сяра от пукнатина в земята.
Наказание.
Превъртам думата в устата си, опитвам горчивината ѝ и се изненадвам от ужаса, който ми носи.
Наказание? За какво?
Знаеш за какво. За онова непростимо нещо, което направи след смъртта на Мат и Алекса. Онова нещо, за което никой не знае, дори Кали.
Плясвам с ръце. Звукът се разнася като изстрел в тихата къща и ме стряска. Плясвам отново. Бам!
Няма да мислим за това нещо! Поне не сега, може би никога. НЯМА начин.
Вътрешното ми аз млъква. Усещам тъга, а не лукавост.
Е, добре. Но точно затова се страхуваш да го обикнеш: не мислиш, че имаш право да обичаш когото и да било.
Нямам отговор за това, а и такъв не е необходим. Истината винаги има последната дума.
Ставам и отивам в кухнята. Трябва ми нещо, което веднага веднага веднага да ме разсее. „Хосе Куерво“ е точно онова, което ще се справи с този проблем, благодаря.
Вземам бутилката от скривалището ѝ в горния шкаф и си наливам шот. Вдигам чашата в гневен тост.
— В интерес на истината, истината невинаги те освобождава. Текилата потича приятно в гърлото ми. Стомахът ми се загрява и усещането е много хубаво. Прибирам бутилката и измивам чашата, за да не оставям никакви следи от тази своя малка тайна. Прекалено съм дисциплинирана, за да се превърна в пияница, но пия в подобни моменти на слабост. Това никога не е спирало да ме кара да се срамувам и да изпитвам нужда да се крия.
Горчивината, този неприятен вкус на страх и ужас, не се заличава, а просто се потиска. Острите ѝ ръбове се покриват с предпазна гума и засега това върши работа.