— За следващия ми фокус — промърморвам аз и отивам в дневната — ще помоля на сцената да се качи най-старата ми и голяма любов.
Работата.
Работа, работа, сладка чудесна работа. Хубавото да имаш работа с истинска цел е, че можеш да се заместиш с нея, когато изпиташ подобна нужда. Защото жуженето на цикадите може да бъде както съблазнително, така и стресиращо.
Вземам бележника и химикала от масичката за кафе. Пазя този бележник за един от моите ритуали. Късно през нощта (като сега), когато съм сама, свивам крака под себе си и се опитвам да внеса ред в бъркотията от информация по случая, по който работя.
Този процес ми помага да се фокусирам и е довел до безброй полезни прозрения през годините. Също така е много добър талисман. Когато пиша по листовете му, се освобождавам от мислите, които не желая.
Съществуват определени аксиоми, които съм разработила относно убийствата. Прагматизъм. Проницателност. Съсредоточавам се върху тях и ги записвам, за да накарам колелата да се движат в правилните жлебове и да прогоня Томи и духовете, които води.
Жертвата винаги е най-важна. Дори когато убийството е случайно, помни: онова, което хрумва на момента на убиеца, обикновено е причината за убийството.
Веднъж един убиец ми каза, че избира жертвите си на принципа на първата жена, която го погледне. Забелязах, че някак си всички тези жени бяха русокоси. Той се замисли, засмя се и си призна, че майка му била руса. („Мама беше истинска курва“, добави, без да го приканвам.)
Методите му на убиване ни показват каква е причината да убива, или какво иска да си мислим, че го кара да убива.
Друг убиец, когото залових, пребиваше жертвите си, докато не заличеше лицата им. Той беше воден от толкова силна омраза, че тя буквално му причиняваше моментна амнезия.
— На няколко пъти — сподели ми убиецът — помня, че почвах да бия някаква курва, но не помня нищо друго, докато всичко не приключи. Много жалко, ако ме питаш, защото, честно казано, това е най-хубавата част. — Той наистина искрено съжаляваше за пропуска.
Лудостта не е тъпота.
Истината е, че всички убийци са луди по свой си начин, но някои от тях също така са брилянтни.
Сексът — като част от престъплението или липсата му — е ключов в определянето на мотив.
Последното ме кара да се замисля.
Двете жертви, за които знаем — Лиза Рийд и Розмари Зоненфелд — са били убити, но не са били сексуално насилени. Лиза е била транссексуална, което само по себе си сочи към сексуален аспект. Миналото на Розмари също сочи към секса и въпреки това не я е насилил.
Задъвквам химикала, докато размишлявам над това. Стигам до същото заключение като по-рано.
При него не е заради секс.
Това е рядкост. Почти винаги е заради секс.
Не и този път.
Добре, тогава заради какво е? Жертвите са най-важни. Какви са общите неща между тях?
Двете са жени.
Задрасквам последното. Лиза Рийд не е била жена. Разграничението може да не е честно спрямо нея, но е възможно да е било важно за убиеца. Все пак това не е често срещано.
Търси прилики в начина на извършване на убийствата тогава.
Двете жертви са убити по един и същи начин. Били са пронизани с остър предмет в дясната страна на тялото, след което предметът е изкривен и е пронизал сърцето.
В отворилата се рана в тялото на всяка от жертвите е вкаран кръст.
Мисля какво може да символизира кръстът. След секса и лудостта религиозната мания играе важна роля в серийните убийства. Само родителите отнасят повече критики от Господ. Сатанинските елементи са често срещани, но съществуват много случаи, в които убиецът смята, че спасява жертвите си, че работи за онзи горе, а не за онзи долу.
Такъв ли е случаят тук? Дали спасява жертвите си от нещо?
Записвам си в бележника:
От какво можеш да спасиш някого?
Сещам се само за един отговор:
От последствията от действията му.
От религиозна гледна точка го спасяваш от вечни мъки.
Аха.
Как човек може да бъде прокълнат?
Размърдвам си мозъка и се опитвам да отворя буркана със спомените си по катехизис. Имаше нещо за смъртни грехове, плътски грехове…
Взимам бележника си с мен и се качвам по стълбите към домашния си кабинет. Сядам пред компютъра и отварям браузър.
В търсачката пиша: „Смъртен грях“.
Първото, което излиза, е „Смъртен грях — значение“.