— Поискай и ще ти се даде — промърморвам аз и кликвам върху линка.
Появява се определението за смъртен грях в „Речник на американската култура“:
Грях — като убийство и богохулство, който е толкова отвратителен, че душата не може да се пречисти и човекът е завинаги прокълнат, ако не бъде опростен до настъпването на смъртта му.
По-надолу на страницата има трактат, свързан с Тома Аквински:
Смъртният грях унищожава Божията благодат в сърцето на грешника. За да бъде един грях смъртен, трябва да отговаря на три условия:
A. Трябва да е много тежък.
Б. Грехът е извършен със знанието на грешника.
B. Грехът е извършен със съгласието и желанието на грешника.
Следователно смъртен грях не може да бъде извършен случайно, тъй като два от основните компонента са знание и съгласие. Казано с други думи, грешникът или грешницата е наясно какво прави противно на Божията воля, но въпреки това го прави преднамерено. Грешникът е наясно, че се отрича от Божиите закони и любов.
В Галатяни 5:19-21 Свети Павел изброява тежките грехове: „А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.“
И в Първо Коринтяни 6:9-10 Павел казва на коринтяните: „Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство “.
Надолу продължава в същия дух. Връщам се и кликвам върху някои от другите линкове, които търсачката намери. Не се изненадвам, че се водят дебати за точното значение на смъртния грях. Католическата църква си има свои виждания и разбирания, различни от тези на Протестантската. Православните църкви на места като Източна Европа са с различни възгледи от онези на Запад. Традиционалистите нареждат така наречените Седем смъртни гряха в категорията със смъртни грехове, докато други оспорват подобна класификация.
В някои отношения обаче всички са на едно мнение. Те определят убийството като тежък грях. Хомосексуалността пък се смята за сигурен билет към адските огньове.
— Съжалявам, Джеймс — промърморвам си под носа. — Никой не обича содомитите.
От всичко прочетено стигам до заключение, което горе-долу се споделя от всички: човек знае, че смъртният грях е тежък грях, знае, че отрича Божиите закони и любов, и въпреки това го извършва. Ако човек не поеме отговорност за този смъртен грях преди смъртта си, ще бъди вовеки прецакан и трябва да се подготви да гори като неразрушим маршмелоу над лагерен огън. Отпускам се на стола и отново поглеждам бележника си.
Добре, да се спрем на тази възможност. Ако ги спасява от вечни мъки, тогава… какво? Кара ги да се изповядат, преди да ги убие?
Хрумва ми още една идея:
Може би не ги спасява. Може би ги проклина.
Ако е наясно с нещо, което са направили и което счита за смъртен грях, значи ги убива, преди да са имали възможност да се покоят. В такъв случай според тази парадигма ги изпраща направо в ада.
Защо му е да го прави? Съмнявам се да става въпрос за лична връзка с жертвите, така че прякото отмъщение е изключено. Трябва да има по-широка база. Задочно отмъщение? Изпращане на послание? Божията воля?
— Спасяваш ли ги, или ги проклинаш? Пука ли ти за душите им? — Хвърлям бележника на бюрото раздразнена. — Дали въобще съм на правилен път?
Замислям се. Да, на правилен път съм. Не мога да го докажа, но го чувствам. Така стават нещата при мен.
Той не ги убива за сексуално удоволствие. Убива ги, защото смъртта им е важна в религиозно отношение и грехът е центърът на колелото, което задвижва цялата религия.
Взимам отново бележника и се връщам в дневната. Вторачвам се в него, докато мисля. Записвам следващите си прозрения:
Той ни зададе въпрос: „Какво колекционирам? Това е въпросът и това е ключът“.
Мисля, че знам какъв е отговорът или поне отговорът засега на база информацията, с която разполагам, и предчувствието си.
Грехове. Той колекционира грехове. Такива са жертвите му. Това е общото между тях. Не е цветът на косата, големината на циците или полът. Неговите жертви са грешници (или поне той мисли, че са такива).