— Бяха напът да ми върнат депозита, но Сам ги омая отново. Проблемът е, че когато котката я няма, убийците танцуват на масата. — Кали оставя чашата си пред себе си и се навежда напред. — А сега ми кажи какво се случи с Томи.
Смятам да я пратя по дяволите, но осъзнавам, че това ще е безсмислено. Тя никога не се отказва.
— Каза ми, че ме обича.
— Наистина?
— Да.
Кали отново се обляга на стола си. Замисля се.
— Е — заговаря след малко, — разбирам защо ти е толкова трудно.
Това е другото лице на колежката ми и една от причините да ми е приятелка. Тя е невероятна в остроумията и е адски непочтителна, но също така знае кога да бъде сериозна.
— Проблемът е, че нямам представа защо е толкова трудно. Но е.
Това е само частична лъжа.
— Заради Мат ли? Защото знаеш много добре, Смоуки, че Мат не би имал нищо против теб и Томи.
Кали познаваше бившия ми съпруг и го обичаше. Често се самопоканваше у нас на вечеря. Не можеше да се насити на такосите му.
— Знам. Наистина знам, че е така. Приела съм случилото се с Мат и Алекса и съм го преодоляла, доколкото това е възможно. Те вече не ме тормозят, а живеят в паметта ми, за което съм много щастлива.
Кали заговаря с изключително нежен глас:
— Време е да продължиш напред, Смоуки.
Поглеждам приятелката си, която беше до мен през цялото време. Тя не знае тайната ми, едничката тайна, която запазих за себе си, но е запозната с всички останали.
— Мога ли да те попитам нещо, Кали?
— Разбира се.
— Защо се омъжваш? Имам предвид, че знам защо хората се женят… но какво се промени? Винаги си била вълк единак.
Тя прокарва лакирания си в цвят бордо нокът по ръба на чашата.
— Винаги съм била самотна вълчица, а не вълк единак. Има разлика. А и исках да съм сигурна, напълно сигурна, преди да направя тази крачка. Вълците прекарват целия си живот с половинките си.
— А ти сигурна ли си?
Погледът ѝ е почти предпазлив. Кали е едно от най-потайните човешки същества, които познавам. Ако съществува човек, на когото да разкрива душата си — освен Сам — аз съм този човек, но това не означава, че постоянно ми споделя всичко.
— Да, сигурна съм.
В следващия миг Кали се усмихва и ме хваща неподготвена. Осъзнавам, че тази сигурност я прави щастлива. Не мога да кажа, че досега е била депресирана, но има голяма разлика между задоволство и радост. Това е радост.
— Чувството е приятно, а?
— Да, такова е.
Кали скрива усмивката си и отново застава зад добре познатата фасада на остроумната ирония.
— Виж — казва тя, — двете с теб никога няма да сме като момичетата от „Сексът и градът“, така че дай да сменим темата и да се захващаме за работа.
Вдигам чашата си към нея.
— Ще пия за това.
16.
— Защо никога не ни сменят мокетите? — мърмори Алън, докато вървим по коридора към службата ни.
— Защото тук не пускат хора, които Бюрото се опитва да впечатли — отговарям аз.
Двете с Кали се натъкнахме на Алън пред асансьора.
— Ако наистина е така — намесва се тя в разговора ни, — тогава мокетите могат да останат. Предпочитам тях пред медиите.
Истината е, че на мокетите им няма нищо. Те са дебели и направени за сериозна употреба, малко са износени, но вършат чудесна работа. Проблемът е, че на път за асансьорите минаваме през рецепцията и Алън е видял, че сменят мраморните панели зад огромното бюро за втори път през последните пет години.
— Признай си, Алън — започвам аз, — че последния път, когато им се наложи да ремонтират лобито, беше заради нас.
Преди две години един мъж проникна тук и хвърли няколко гранати, последвани от автоматична стрелба. Той беше свързан с човек, когото преследвахме, така че вината беше един вид наша.
— Да, да. Я погледни тук. — Колегата ми посочва едно малко петънце с огромно раздразнение. — Там долу слагат нов мрамор, а аз гледам това петно всеки ден през последните четири години, когато идвам в службата. Не е честно.
— Не знаех, че си такъв лигльо — скастря го шеговито Кали. Завиваме вляво, за да стигнем до Офиса на смъртта, както всички в сградата наричат службата ни.
Настоящата ми позиция е координатор НЦАЖП. НЦАЖП означава Национален център за анализ на жестоки престъпления, чиято централа е във Вашингтон. Всеки офис на тази служба си има местен представител, който отговаря за отредения му район. Представители на смъртта, ако можем така да се наречем. На по-спокойните места един агент може да отговаря за НЦАЖП Координационен и да има други задължения. Тук в Лос Анджелис си имаме координатор на пълен работен ден — аз — и екип от мултиагенти. Предполагам, че серийните убийци са като нас — обичат топлия калифорнийски климат.