Нашият така наречен Офис на смъртта е съставен от две големи помещения. По-голямото представлява отворено пространство, където са разположени бюрата на Джеймс, Кали и Алън. За мен е отреден малък офис с врата. Обзавеждането е спартанско, но функционално.
Разполагам се в стола си и се обаждам на мобилния на Бони.
— Здрасти, Смоуки!
Гласът ѝ ми осигурява повдигането на духа, което потърсих миналата вечер в работата и бутилката с текила. Звучи много щастлива да ме чуе, удоволствието ѝ е искрено и непринудено. Мъжете могат да идват и да си отиват, но детето ти е завинаги.
— Здрасти, скъпа. Как си?
— Много добре. Елейна тъкмо ще започва с урока ми по математика. Скучно.
— Хей, недей да се гъбаркаш с математиката.
Сигурна съм, че в момента завърта очи при този ми опит да говоря на жаргон. Да се гъбаркам.
— Ще ме вземеш ли днес? Искам да те видя. Освен това трябва да пробваме онази рецепта за пържоли.
Преди няколко месеца двете с Бони сключихме договор. Съгласихме се, че микровълновата — колкото и чудесна да е тя — не може да ни предложи разнообразието от храни, от които имаме нужда. Решихме всяка седмица да си отреждаме по една вечер — без значение коя — за да се опитваме да сготвим нещо. Купих цяла купчина готварски книги и си прекарахме доста добре, като опушихме къщата и я пропихме с миризмата на изгоряло месо. На няколко пъти дори успяхме да направим ястия, които ставаха за ядене.
— Ще купя пържоли, преди да дойда да те взема, миличка.
— Яко.
— Връщай се към математиката, скъпа. Ще се видим довечера.
Бони въздиша звучно. Това ме окуражава, както и всеки друг знак за нормално поведение, който проявява. Когато стане тийнейджърка и започне да ми отговаря, направо ще ликувам.
— Добре. Чао.
Чудя се дали да не се обадя на Томи, но решавам да не го правя. Прекалено много искам да говоря с него сега.
Отивам в главния офис. Разполагаме с голяма дъска, която използваме за брейнсторминг. Махам капачката на един маркер. Останалите са ме зяпнали.
— Първо да видим какво знаем — започвам аз. — Имаме две жертви: Лиза Рийд и Розмари Зоненфелд. — Записвам имената им на дъската. — Намирали са се в различни географски райони.
— Това означава, че нашият човек пътува — казва Алън. — Въпросът е защо?
Джеймс кима.
— Правилно. Трябва да разберем дали пътува, защото желае да убива на голяма площ, или е следвал жертвите си?
— Мисля, че е второто — отговарям аз и им разказвам за теорията си, че колекционира грехове.
— Зловещо — казва Кали. — Но пък интересно.
— Да видим по какво се различават — предлагам аз. — Едната жертва е жена, а другата мъж, който е искал да стане жена. Лиза Рийд е дъщеря на богато и влиятелно семейство, а Розмари е бивша проститутка и наркоманка. Розмари е била блондинка, а Лиза — брюнетка. Единствените общи неща помежду им са начинът на смъртта и вероятно нещо от миналото им.
— Обясни отново това? — приканва ме Джеймс.
— В дневника си Лиза споменава някаква голяма тайна, която е напът да разкрие, но страниците са откъснати. Там нашият човек оставя съобщението си. А за Розмари вече знаем, че е водила съмнителен живот преди промяната си.
— Искаш да кажеш, че единственото общо помежду им е, че са били грешници? — пита Алън.
— Е, това доста стеснява кръга на жертвите — промърморва Кали.
— С какво разполагаме като улики?
— В момента с абсолютно нищо. Имаме съдържанието на прахосмукачката от самолета. Също така окървавените възглавници, но съм сигурна, че кръвта ще се окаже на Лиза. Разполагаме с петна, но не и с отпечатъци по подлакътниците. Вероятно криминологичният анализ ще ни осигури нещо, но…
— Вероятно няма — довършвам вместо нея. — Той е по-възрастен и е много опитен. Не мисля, че ще допусне някоя глупава грешка.
— Ще анализирам кръста — продължава Кали. — Изработката му едва ли може да се проследи, но е най-добрата ни връзка с убиеца за момента.
Права е. Кръстът е неговият символ. Той е важен за него. Когато го докосваме, докосваме него.
— Добре. Какво друго?
— Що се отнася до религиозната мотивация — размишлява на глас Джеймс, — с която засега съм напълно съгласен, има още едно „известно“, което е много важно. Как е извършено убийството.
— Чрез намушкване — отбелязва Алън.
— Чрез намушкване в дясната страна — поправя го Джеймс. — Погледнато от религиозна гледна точка, това е много важно.
Опулвам се насреща му. Знам какво има предвид. Чудя се как не се сетих сама за това.