Андреа млъква и се вторачва в нищото.
— Какво имаш предвид? — приканва я Алън.
— Появи се един тип. Набелязваше семейства. Безразборно. Отиваше в някой краен квартал и разузнаваше, докато не попаднеше на правилното. Задължителните му изисквания бяха няколко деца на десет години или повече, за предпочитане момчета и момичета в тийнейджърска възраст и поне един родител. Самотните майки му бяха най на сърце, но винаги гледаше да има момче в уравнението. Нападаше ги, когато се стъмнеше. Караше ги да се събличат и цяла вечер издевателстваше над тях. Принуждаваше ги да правят секс едни с други. Сестри със сестри, майки със синове, бащи с дъщери. Схващате картинката. След това чукаше любимеца си или няколко от любимците си. Когато приключеше, оставяше всички живи с изключение на един, когото удушаваше, докато останалите гледат.
Андреа преглъща при спомена на всичко това.
— Беше сформиран екип, който да го залови. Бях втора в йерархията. Смятах да сторя всичко, на което съм способна. Този случай ми беше влязъл под кожата. Все още нямам представа защо. Беше лош, но бях виждала много по-лоши.
— Понякога е по-лесно да си имаш работа с мъртви жертви, отколкото с живи — казвам ѝ аз.
Тя ме поглежда с подновен интерес.
— Странно е, че го споменаваш. Тези семейства бяха прецакани завинаги. Повечето се разведоха. Някои от бащите и децата се самоубиха. Но никоя от майките. Не знам защо.
— Заради децата — отговаря Алън.
— Какво? — учудва се Андреа.
— Майките не са се самоубили, защото е трябвало да бъдат до децата си.
Тя поглежда Алън за момент, след което продължава:
— Целта му беше да унищожи животите на тези хора. Това беше неговата фикс идея. Веднъж разбрала това, осъзнах защо ги оставя живи. Искаше да се връща и да се наслаждава на нещастието им. Изпратихме наблюдателни екипи пред домовете на жертвите, уверени, че шибанякът ще се появи. В Охайо има смъртна присъда, така че извършителят лапна капсула с цианид преди няколко години.
— Добра работа — казвам аз.
— Хванахме го — съгласява се Андреа, — но това не помогна. Не можех да изгоня историите на жертвите от главата си. Нещата, които ги беше накарал да направят. Как им се бяха отразили. Започнах да имам проблеми със съня и по стара полицейска традиция пазех всичко вътре в себе си. Накрая се обърнах към същия терапевт, към когото се обръщаше баща ми в тежки моменти. Доктор Джони Уокър. — Поредната безрадостна усмивка. — Доктор Уокър беше евтин, пазеше тайни и винаги успяваше да се справи с проблемите.
— Самият аз съм се обръщал към него много пъти — казва Алън.
— Наистина? — пита Андреа.
— Да. Много ченгета го правят.
На лицето ѝ като спазъм се появява горчивината от всичко преживяно.
— Проблемът е, че не излиза никак евтино. Началото е приятно, но краят е истинска кучка.
— На мен едва не ми коства брака — казва Алън. — Какво ти струваше на теб?
Тези нейни очи се затварят и когато се отварят отново, поглеждат мен, Алън, тавана. Виждам бурята в тях, вятър, дъжд и гръмотевици, болка, ярост и нещо по-ужасно, но трудно за разпознаване.
— Всичко — отвръща Андреа. — Коства ми всичко. — Гласът ѝ е монотонен. — Може би, ако бях признала проблема си и бях потърсила помощ, щях да променя нещата. Но ченгетата не са много добри в това, а и при мен съществуваше допълнителното напрежение, че съм жена. Някой постоянно чакаше да покажа слабост. Скрих всичко в себе си, при това доста добре. Едно от нещата, които ченгетата правят много добре, човече, е да лъжат. — Поглежда Алън. — Шофирах пияна с Джаред в колата. Катастрофирахме и той умря.
Мълчание. Вече не ни гледа.
Имам неприятен вкус в устата си, подобен на кръв. Това е поредната ужасна история, която да добавя към каталога си от безполезни и ужасни истории. Случилото се с нея не е било причинено от това, че е лош човек, лошо ченге или лоша майка. Нещо в този случай я е покосило и я е накарало да посегне към бутилката. Един ден е била в колата със сина си и заради алкохола е реагирала неправилно. Това е бил нейният край, поне за известно време. Фактът, че е заловила чудовището, не е бил от значение. Тя се е оказала последната му жертва.
— Опитах се да се самоубия на два пъти. Веднъж с хапчета и веднъж с бръснач. Определиха ме като негодна за служба. Съпругът ми ме напусна. Бях напът да дам трети шанс на самоубийството, когато осъзнах истината: смъртта беше прекалено добра за мен. Нуждаех се от страдание. — Андреа продължава да говори с монотонен глас. — Затова се преместих в Ел Ей и станах курва.
Потръпвам при това откровение.