Колегата ми ме поглежда.
— Какво? — питам аз.
— Понякога е така. Работим върху случаите, докато не се появи нещо, което да ни помогне да ги разрешим. Наясно си с това. Защо си толкова напрегната, след като са минали само два дни?
— Защото е лично.
— Какво имаш предвид?
— Смятаме, че този тип се разхожда наоколо и убива хора от години, нали? Мислим, че числата на тези кръстове са броят на жертвите му. Ако наистина е така, този човек ще се окаже един от най-трудолюбивите убийци на всички времена. И прави всичко точно под носовете ни. Всички жени като Лиза и Розмари в света капят като мухи и той се смее през цялото време.
Алън кима.
— Жертвите са ти влезли под кожата.
Забележката е остра и реже като нож.
— Винаги ми пука за жертвите.
— Да, разбира се. Но понякога за едни ти пука повече, отколкото за други. Това е един от тези моменти, нали?
Спирам да се възпротивявам.
— Да.
— Защо?
— Поради същата причина, поради която Аткинс беше разстроен заради Розмари. Повечето хора се оставят на течението на живота. Приемат онова, което получават. Лиза Рийд и Розмари Зоненфелд са плували срещу течението. Макар да са знаели, че ще е трудно, може би дори безсмислено, те са плували срещу течението. И когато са стигнали до плажа, този тип се е появил зад тях, прерязал им е гърлата и е хвърлил телата им в реката.
Алън мълчи известно време и просто шофира. Накрая си прочиства гърлото.
— Да, на мен също ми влизат под кожата. В тези моменти се сещам за теб.
Поглеждам го изненадана.
— Наистина?
Той се усмихва и ме поглежда настрани.
— Що се отнася до плуване срещу течението, ти, Смоуки, си златна медалистка в категория „Без ръце“.
19.
— Няма използваеми отпечатъци — започва Кали. — Всичката кръв по възглавниците принадлежи на Лиза Рийд. Намерихме черен косъм, който не е на Лиза, но няма корен, така че не можем да направим ДНК анализ.
— Чудесно — отвръщам аз. — Какво е положението с кръста?
— Не е от чисто сребро — обяснява Джеймс. — Използвано е стерлингово сребро. Съдържанието е около деветдесет и три процента сребро и седем процента мед. Много често срещано. Избрал е много удачен метал, ако е решил сам да си прави кръстовете. Стерлинговото сребро се разтапя при приблизително 890 градуса по Целзий, по-твърдо е от златото и много лесно се обработва.
— Искаш да кажеш, че може просто да разтопи няколко лъжици и вилици и да си направи кръстовете? — учудва се Алън.
— Точно.
— Какви инструменти са необходими за това? Има ли нещо необичайно, което можем да проследим?
— Опасявам се, че не — отвръща Кали. — Ако нямаш намерение да разтапяш големи количества, правилната газова горелка ще ти свърши работа.
— Какво можете да ми кажете за апартамента на Лиза? Знаем, че е докосвал дневника ѝ и със сигурност е прекарал известно време в ровене из стаите ѝ.
Кали поклаща глава.
— Там също не намерихме отпечатъци. Дори обработих копчетата на клавиатурата ѝ. Нашето момче е много внимателно.
— Както и очаквахме — признавам аз.
— Получих обаждане от един от местните детективи — съобщава Алън. — Пасажерите описват нашия извършител като разговорлив тип с брада. Приличал е малко на Амброуз. Но това с нищо не ни помага.
Отивам до дъската раздразнена. Започвам да записвам нещата, които знаем, колкото и малко да са те, в опит да намеря нещо смислено, което може да ни е от помощ.
— Не е заради секс. В неговите очи са грешници — покаяни или не.
— Покаяни — казва Джеймс.
Обръщам се към него.
— Обясни.
— Историята, която полицайката ти е разказала за себе си, ни подсказва нещо за Розмари. Били са приятелки, защото са се посветили на търсенето на правия път. Спазвали са много стриктна рутина. Погрижили са се да се отърват от всякакви катализатори в средата си, които са можели да ги върнат обратно към адикциите им. Искам да кажа, че всичко в поведението им направо крещи покаяние.
— Ами Лиза? — пита Алън.
— Дневникът ѝ е нейният начин да се покае — отбелязва Джеймс.
Кимам.
— Браво, Джеймс. Да се спрем на покаянието и да се върнем на методологията: промушва жертвите си в тялото точно както Христос е бил промушен на могилата. Оставя кръстове в раните и ги надписва с числа, които могат да представляват броя на жертвите му досега. Ако наистина е така, това означава, че е много трудолюбив и следователно много умел. Не намерихме подобни престъпления във VICAP, което ни навежда на мисълта, че едва наскоро е решил да се покаже под светлините на прожекторите.