Бони свива рамене и завърта копчето на котлона на най-високата степен.
— Предполагам, че трябва да изчакаме, докато стане горещо.
— Ще срежа месото през средата.
Това е нашата малка хитрост. Първите няколко пъти, в които се опитахме да приготвим пържоли, следвахме рецептите в готварската книга: „от 3 до 4 минути от всяка страна“ или каквото там пишеше и всеки път месото ставаше или прекалено сурово, или прекалено сухо. Тогава Бони предложи да го срязваме през средата, за да наблюдаваме как се променя цветът в центъра. Не беше красиво, но ни свърши работа.
— Мисля, че е готово — казва Бони.
Вземам двете пържоли и я поглеждам.
— Хвърляме се с главата напред. — Слагам месото и то започва да цвърчи.
Бони използва шпатулата, за да натисне пържолите.
— Засега мирише добре — казва тя.
— Купила съм макарони със сирене за микровълнова, ако прецакаме нещата — отвръщам аз.
Бони ми се усмихва и аз ѝ отвръщам със същото. Наистина нямаме представа какво правим, но го правим заедно.
— Това как ти изглежда? — пита ме тя.
Навеждам се и виждам, че центърът е кафяв, но не прекалено. Съумяхме да постигнем това, без да превърнем външната част на пържолите във въглен. Чудо.
— Готови са — решавам аз.
Бони използва шпатулата, за да ги махне от тигана, и ги поставя в празните чинии.
— Добре, а сега идва страшната част — казвам аз. — Сосът.
— Можем да се справим.
— Поне можем да опитаме.
Бони вдига пакетчето с масло.
— Колко?
Съветвам се с книгата.
— Една супена лъжица. Но пише, че първо трябва да се редуцира на средна температура. Може би трябва да му дадем секунда да се отпусне. Мисля, че маслото може да загори.
Изчакваме известно време озадачени.
— Сега ли? — пита Бони.
— И аз нямам представа.
Тя загребва с лъжица от маслото и го слага в тигана. Наблюдаваме го как става на балони и се разтопява.
— Не знам — казва Бони, — но мисля, че маслото не е достатъчно.
— Смяташ, че трябва да добавим още ли?
Намръщва се.
— Е… това е просто масло. Предполагам, че е безопасно да го направим.
— Сложи още една лъжица.
Бони слага още една лъжица и тя бързо се присъединява към предната.
— А сега какво? — пита тя.
— Пише, че трябва да сложим шалот… о, по дяволите. — Поглеждам я. — Не си спомням нищо за никакъв шалот.
— Какво е това?
— Представа си нямам.
Отново насочваме вниманието си към тигана с бълбукащото масло. Споглеждаме се.
— Какво ще правим? — питам аз.
— Не знам — отвръща Бони. — Може би допълнителното масло ще свърши работа, какво мислиш?
— Приемам предположението ти. — Разсмивам се.
Бони ме посочва с шпатулата.
— Овладей се, Смоуки — нарежда ми със сериозен глас тя, след което също се разсмива.
Това, разбира се, ме кара да се разсмея още повече и сега наистина настъпва опасност влакът да излезе от релсите си.
— О, Господи — съумявам да промърморя, — по-добре да приключваме или маслото ще загори.
Бони се засмива отново.
— Защото маслото загаря.
— И аз така съм чувала. — Отново поглеждам готварската книга. — Трябва да засилим котлона.
Тя завърта копчето.
— Сега трябва да сложим една чаша „Мадейра“ и 1/3 балсамов оцет.
Добавяме съставките и сме дарени с остра и силна миризма от оцетните изпарения.
— Уха! — изригва Бони. — Това вони ужасно! Сигурна ли си, че така пише в книгата?
Примигам, за да прочистя очи и се посъветвам с настоящата ни библия.
— Аха.
— Колко време трябва да го готвим?
— Бърка се докато… чакай да видя… докато не се редуцира наполовина.
За наше изумление само след три минути смесицата е станала точно както е предвидено в готварската книга.
— Сега трябва да добавим три лъжици дижонска горчица — казвам аз.
Слагаме новата съставка в сместа, която е започнала да прилича на помия. Бони продължава да бърка. Миризмата не е толкова силна, колкото преди малко, но също така не е приятна.
— Сигурна ли си, че тази книга не е някаква шега или нещо подобно? — пита тя.
— О, я виж, оказва се, че в крайна сметка трябва да използваме три лъжици масло. Двете, които вече сложихме, и още една сега.
Маслото не прави вещерския ни буламач по-апетитен. Минават няколко секунди и Бони се намръщва насреща ми.
— Мислиш ли, че сосът е готов?
Надниквам в отварата. Цветът ѝ е жълтеникавосив. Мирише на масло, горчица и оцет.
— Прекалено късно е да кажем някоя молитва.
Махаме тигана от котлона и изливаме соса върху пържолите, каквито са инструкциите от готварската книга. Бони отнася чиниите ни на масата, а аз наливам на двете ни по чаша вода.