Събуждам се от настоятелното звънене на телефона си. Поглеждам дисплея с премрежен поглед. Алън.
— Пет сутринта е — казвам аз. — Едва ли ще е нещо хубаво.
— Не е — отговаря той. — Затънали сме до шията в лайна.
Втора част
Бурята
21.
— Аткинс ми се обади. Явно сърфира доста в тези сайтове за видеоклипчета…
— Я пак? — питам аз.
— Уебсайтове, в които потребителите могат да качват видеоклипове — обяснява Джеймс. — Възможно е да са лично направени или материали с продължителност от трийсет секунди до три минути с откъси от новините, някое дивиди или друг източник.
Намръщвам се.
— Какъв е смисълът от това?
— Забавление — отговаря Кали. — Воайорство. Социализиране. Разполагаш с всичко от падане със скейтборд и чупене на китки до сладки момиченца по бикини, които говорят за световните събития.
Въздишам.
— Вероятно Бони знае всичко за тези неща.
Кали ме потупва по главата.
— Всички знаят освен теб, сладкишче.
Алън отваря браузър и въвежда: user-tube.com. Миг по-късно мониторът се изпълва с поредица от подредени миниатюрни снимки. Под всяка от тях има някакъв текст.
— Разбиване — прочитам под една.
На снимката се вижда как някакъв тип полита от мотора си и се разбива в земята.
Алън цъка върху нея и се зарежда нова страница. Видеоклипът тръгва. Разбира се, виждаме как един моторист се удря в рампата, полита във въздуха и се строполява на земята. Този тип се превръща в реален супермен, докато моторът му остъргва асфалта. Приземява се, отскача няколко пъти и накрая спира.
— Ох — казвам аз и потръпвам.
— Има още — отбелязва Алън.
Онзи, снимал клипа, беше направил услуга на всички ни, като се беше върнал назад до момента преди катастрофата, за да ѝ се насладим отново на забавен кадър. Стъргането и падането се чуваха протяжно и забавено, докато злополучният моторист полетя във въздуха като стрела, падна на земята и подскочи като баскетболна топка.
— Отвратително — изумявам се аз.
— Съвременна римска арена — казва Кали.
— Какъв е този текст под клипа? — питам.
— Коментари от потребители — отвръща Алън. — Когато си направиш акаунт, имаш право да публикуваш свои клипове и можеш да коментираш под тези, които другите качват.
Той скролва надолу, за да мога да прочета някои от остроумията.
Шибано РАЗБИИИИИИВАНЕ!
КОЙ КАЗА, ЧЕ ЧОВЕК НЕ МОЖЕЛ ДА ЛЕТИ?
Майка му стара, видяхте ли как подскочи? Майка му стара!
Всички видяхме същото като теб, тъп педал…
— Високоинтелигентно — отбелязвам аз.
— Повечето клипове не са такива брутални — обяснява Алън и се връща на началната страница. — Има категории, виждаш ли?
Прочитам ги. „Семейни смешки“. „Животни“. „Романс“. Започвам да разбирам смисъла на всичко това.
— Значи всеки може да влезе тук, да публикува видеоклип и да позволи на останалите да го обсъждат.
— Аха. Има много талаш, но и доста креативни материали. Кратки филмчета, комедианти и музиканти, които се опитват да пробият, всякакви неща.
— Предполагам, че не липсва и секс?
— В интерес на истината, няма. Не е позволено да се качват голотии и това правило се спазва много стриктно.
— Но няма проблем да има кървища — отбелязва Джеймс.
— Няма.
Поглеждам Алън.
— Често ли посещаваш този сайт?
Той свива рамене.
— Какво да ти кажа? Като наркотик е. Всеки клип е като лека закуска, а не тежка вечеря.
— Не можеш да изядеш само една — изчуруликва Кали.
— Добре — съгласявам се аз. — Разбирам всичко това. Но какво общо има то с нас?
Алън посочва към категориите.
— Има и религиозна. Тя се използва по няколко начина. Истински и фалшиви свещеници изнасят триминутни служби, като говорят дясноцентристки за абортите или лявоцентристки за греховете на организираната религия като цяло.
Той кликва върху категорията и на монитора се зареждат нов ред миниатюрни изображения.
— Първите десет са онези, които трябва да гледаш.
Натиска върху една от малките снимки. Появява се черен екран. На него изникват бели главни букви: НАЧАЛОТО НА ОПУСА: ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИСТИНАТА И ДУШАТА.
Буквите изчезват и настъпва мрак за още няколко секунди, преди да се появи някакъв мъж, който не се вижда в цял размер. Седнал е на обикновена кафява дървена маса. Камерата го е уловила от раменете надолу до масата. Стената зад него е бетонна и сива. Източникът на светлина е някъде горе и успява да освети само част от мъжа и онова, което е около него. Неприветливо е думата, която изниква в главата ми. Сняг върху поле, лишено от дървета. Пръстите на ръцете му са сплетени пред него и отпуснати на масата. Държат броеница. Облечен е в черна риза и черно сако.